Определение № 155 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 10/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез пълномощника му - адв.С. В.- ПАК, против определение № 3388/ 16.11.2012 год., по в.гр.д.№ 1686/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх.№ 26448/15.10.2012 год. на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.248, ал.1 ГПК, за изменение на решение № 1446/28.09.2012 год., постановено по същото възз.гр.д.№1686/2012 год., в частта за деловодните разноски във вр. с искането на страната за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Обстоятелството, че предмет на същата е въпрос, който свързан с присъждане на адвокатското възнаграждение, когато бланковия договор не е попълнен в удостоверителната му част относно действително изплатената в брой сума, поставен с разпореждане на Председателя на ВКС от 31.07.2012 год. за разрешаване от ОСГТК на ВКС, поради съществуващо противоречие в практиката на ВКС и въз основа на същото е образувано тълкувателно дело № 6/2012 год., налага правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.292 ГПК за спиране на производството по делото. Водим от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС