Определение № 41 от 08.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 34/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД, за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 398/18.12.2025г. по т.д. № 453/2025 год. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 213/14.05.2025г. по т.д. № 721/2022г. на Окръжен съд – Пловдив, в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. С. К., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 63 750 лева, ведно със законна лихва върху същата, считано от 21.12.2022 г. – обезщетение за търпими от нея имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие, на основание сключен със ЗАД „ Армеец „ АД договор за застраховка „Каско„. Дължимата, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС, парична гаранция от 63 750 лева, равностойна на 32 594,86 евро, е внесена по сметката за обезпечения на ВКС, видно от представено платежно нареждане до „ЦКБ“ АД от 07.01.2026 г. и изрично удостоверяване от счетоводител заверяване сметката на ВКС с наредената сума, към 08.01.2026 г.. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК. Касационната жалба е подадена / вх. № 120 от 07.01.2026 год. / преди началото на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, доколкото не е удостоверено връчване на въззивното решение на касатора, но в рамките на едномесечния срок по чл. 283 ГПК, считано от постановяване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл. 284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение