Решение № 161 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2018 г.

Решение № 161 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Али, подадена чрез адв. Р. Никова от АКС, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 83/10.07.2018 г. по адм. дело № 39/2018 г. на Административен съд – Силистра (АС Силистра). В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно АС Силистра приема, че е налице само един от елементите на фактическия състав– незаконосъобразен административен акт, като са налице и останалите елементи, а именно действие и бездействие, наличие на причинно- следствена връзка между незаконните действия и бездействия на органа и вреда, която е пряка и непосредствена. Твърди, че исковите претенции са доказани. Моли за отмяна на съдебния акт на АС Силистра, като се уважат предявените искове. Претендира и разноски по делото. Ответникът Областна дирекция "Земеделие"– Силистра не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: АС Силистра е бил сезиран с иск на Р. Али, чрез адв. Р. Никова срещу Областна дирекция "Земеделие"- Силистра с искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 550, 93 лв., изчислени под формата на рента, понесени в резултат на нищожен административен акт - Решение № 14 от 30.03.2000 г. на ПК- Дулово, с което наследниците на М. Шакиров, сред които е и ищецът, вместо със заявеното за възстановяване право на собственост върху земя, са обезщетени с компенсаторни бонове. С обжалвания съдебен акт- Административен съд Силистра е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от Р. Али, чрез адв. Р. Никова срещу Областна дирекция "Земеделие"- Силистра за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 550, 93 лв., изчислени под формата на рента, понесени в резултат на нищожен административен акт Решение № 14 от 30.03.2000 г., с което наследниците на М. Шакиров, сред които е и ищецът, вместо със заявеното за възстановяване право на собственост върху земя, са обезщетени с компенсаторни бонове и предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 555 лева, представляващи законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, за периода от 26.03.2013 г. до 18.12.2017 г. За да достигне до този резултат от АС Силистра е било установено, че с Решение № 14 от 30.03.2000 г., на ОСЗ- Дулово на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 ППЗСПЗЗ за обезщетение на наследниците на М. Шакиров са определени 20 955 броя поименни компенсационни бонове за ЗЗ дка земеделска земя на стойност 20 955 лв. по Преписка № 14097/2000 г. на ПК/ ОС3 Дулово /лист 9/. Това Решение № 14/30.03.2000 г. на ОС3 Дулово е било прогласено за нищожно с Решение № 219/19.12.2014 г. по гр. дело № 28/2014 г. по описа на Районен съд Дулово, влязло в сила на 08.04.2015 г. С Решение № 257 от 25.04.2017 г. Общински съвет Дулово е дал съгласието си наследниците на М. Шакиров, заявители по преписка с вх. № 270/17.08.2016 г. на ОСЗ- Дулово, да бъдат обезщетени с ЗЗ дка земеделска земя от общинския поземлен фонд в землището на с. Паисиево, с № на имота 100436, V категория в местността "Коджа екинлик". С Решение № 1 от 12.12.2017 г. ОСЗГ- Дулово е възстановил правото на собственост на наследниците на М. Шакиров, съгласно план за земеразделяне в землище на с. Паисиево както следва: изоставена нива от 16. 421 дка пета категория в м. "Коджа Екенлик" имот № 100446. На 18.12.2017 г. решението е вписано в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 2311, Акт N 124, том 8. Решаващият съд е намерил, че за ищеца не е възникнало субективното право на обезщетение за имуществени вреди, причинени от прогласения за нищожен административен акт– Решение № 14/30.03.2000 г. на ПК- Дулово, поради което основната искова претенция е била отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счел е, че предвид неоснователността на основния иск, като неоснователен се явява и свързания с него иск за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Решаващият съд е намерил, че за ищците не е възникнало субективното право да претендират обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконни бездействия на длъжностни лица от ответниците- МЗХ и ОД "Земеделие"- и в резултат предявената от тях искова претенция се явява неоснователна и недоказана. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на адм. съд е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Правилно с оглед представените по делото доказателства административният съд е приел, че исковата молба е неоснователна. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Силистра е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е разпределил доказателствената тежест и осигурил възможност на лицето да осъществи всички процесуални права в пълен обем. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно-изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт, настъпила вреда- реално причинена щета и/ или пропусната полза в правната сфера на ищеца, която вреда следва да е пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. В настоящия случай е безспорно, че първият елемент от фактическия състав на претендираната отговорност е налице, а именно прогласен за нищожен административен акт – решение № 14/30.03.2000 г. на ОСЗ-Дулово. Ищецът, обаче не доказва да са му причинени вреди. В процесния случай нищожният акт е позитивен и има благоприятен характер за лицето. С него се определя обезщетение чрез компенсаторни механизми- компенсаторни бонове на стойност 20 955 лв. за ЗЗ дка земеделска земя. Законодателят е регламентирал, че посочените механизми материализират имуществени права. По делото не е установено тези облигационни права да са по- ниско стойностни спрямо вещното право на собственост. По тази причина не е доказано, че имуществото на ищеца е намаляло, с получаването на посочените права. Твърденията на ищеца за пропуснати ползи също са неоснователни и хипотетични. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението за него винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван, като увеличение на имуществото. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни действия или бездействия. Ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесният период е била налична реална възможност от реализиране на приходи от имота, каквито претендира. Предвид Тълкувателно Решение № 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото липсва първият и задължителен елемент- наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето. В случая развитието на производството по чл. 35 ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ с получаване на дължимото обезщетение с поименни компенсационни бонове не може да се приеме за настъпила вреда по ЗОДОВ. Липсва сигурност за увеличение на имуществото на ищеца в размер на твърдените пропуснати ползи. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 4, ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ и не следва да води до необосновано реализиране на приходи. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд– трето отделение,