Определение № 9777 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частни жалби, подадени от А. А. Д. и от П. Д. Т., чрез техните процесуални представители, срещу определение № 2996 от 28.03.2025 г., постановено по адм. дело № 580/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което оспорванията им са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението и се прави искане за отмяната му.

Подадена е и трета частна жалба от Е. А. Т., чрез нейния пълномощник, срещу определение 4607 от 20.05.2025 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 248 във вр. с чл. 144 АПК, с което е отхвърлена молбата й за допълване на определение № 2996 от 28.03.2025 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател претендира отмяна на определението и допълване на прекратителното определение в частта му за разноските

Ответникът – началникът на СГКК Пловдив не изразява становище по частните жалби.

Срещу частната жалба на Е. А. Т. са подадени възражения от А. А. Д. и П. Д. Т., с които се сочат аргументи за нейната неоснователност и се прави искане за отхвърлянето й, а евентуално в случай, че частната жалба бъде уважена, се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно извършените от процесуалния представител действия.

Върховният административен съд, второ отделение, приема частните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу съдебни актове от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК.

1.Разгледани по същество, частните жалби на А. А. Д. и П. Д. Т. срещу определение № 2996 от 28.03.2025 г. по адм. дело № 580/2025 г. на Административен съд – Пловдив са неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по техни оспорвания срещу заповед № 18-1228-13.02.2025 г. на началника на СГКК – Пловдив за одобряване на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], община Марица, на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). С изменението се предвижда разделяне на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 35300.503.980, с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“ и с вписан в кадастралния регистър собственик - община Марица. Разделянето е във връзка с отразяване на улица-тупик по одобрено със заповед № РД-09-346/28.05.2005 г. на кмета на община Марица и влязло в сила изменение на ПУП-ПРЗ, която задънена улица по погрешка е отразена като част от ПИ 35300.503.980. Нанася се нов обект в КККР, а именно ПИ с идентификатор 35300.503.1062 с площ от 92 кв. м, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица. Като негови собственици се вписват Е. А. Т., Е. К. Т. и Д. К. Т. въз основа на документ – съдебен акт № 54, том 8 от 20.03.2003 г., издаден от Районен съд - Пловдив.

С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, жалбите на А. А. Д. и П. Д. Т. са оставени без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на § 1, т.13 ДР ЗКИР с право на жалба срещу оспорената заповед, защото правото на собственост върху техен поземлен имот не е засегнато от одобреното изменение на КККР на [населено място].

Определението е правилно.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд извод за липсата на правен интерес на жалбоподателите А. А. Д. и П. Д. Т. да оспорят процесната заповед.

Според § 1, т. 13 ДР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Чл. 54, ал. 4 ЗКИР предвижда, че заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Съответно лица, имащи качеството на „заинтересовано лице“ по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР имат правен интерес от оспорване на заповедта, доколкото изменението в КККР засяга техни субективни материални права, противопоставими на това изменение.

Правилно първоинстанционният съд преценява, че жалбоподателят А. А. Д. няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, тъй като същата е собственик на незасегнат от изменението ПИ с идентификатор 35300.503.478, който е съседен на ПИ 35300.503.980. Имотът е закупен от нея въз основа на нотариален акт № 29, том 83, дело 16528/2023 г. на Служба по вписванията - Пловдив при действието на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13 от 19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. От представения нотариален акт е видно, че А. А. Д. придобива единствено ПИ с идентификатор 35300.503.478. Видно от съдържанието на оспорената заповед и скицата-проект № 15-248017-12.02.2025 г. на СГКК – Пловдив, процедираното изменение на КККР на [населено място] не засяга по никакъв начин този имот, тъй като границите и площта на същия не се променят. При тези данни е законосъобразен изводът на съда, че жалбоподателят А. А. Д. няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, поради което няма правен интерес да оспори заповедта за изменение на КККР.

В частната си жалба П. Д. Т. претендира, че като наследник на Д. Т. същата е съсобственик на улицата-тупик наравно с Е. А. Т., съответно има качеството на заинтересовано лице. Настоящият състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че и този жалбоподател няма правен интерес от оспорване на заповедта. В случая административният акт се явява позитивен по отношение на П. Д. Т., тъй като се нанася нов ПИ 35300.503.1062, представляващ образуваната с делбата от 2005 г. улица-тупик, която запазва начина си на трайно ползване - за второстепенна улица и се предвижда вписване в КР на наследодателя й Д. К. Т. като един от собствениците на новонанесения имот. Следователно, нейните права не се засягат неблагоприятно от одобреното изменение. В този смисъл П. Т. също няма правен интерес да оспори заповедта на началника на СГКК - Пловдив.

Възражението в частната жалба относно наличието на спор за материално право по отношение на новонанесения имот между вписаните в КР лица, касае съществото на спора и не подлежи на обсъждане при недопустимост на подадената жалба. Въпросът дали община Марица е придобила собствеността върху улицата-тупик, нанесена като самостоятелен обект на кадастъра с оспорената заповед или същата е останала съсобствена между лицата, извършили делбата през 2005 г., подлежи на разрешаване по общия исков ред.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

2. Частната жалба, подадена от Е. А. Т. - заинтересована страна в първоинстанционното производство, срещу определение № 4607 от 20.05.2025 г., е основателна.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Административен съд – Пловдив отхвърля като неоснователно искането й за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът приема, че разноски не следва да се присъдят, тъй като невъзможността на жалбоподателите да получат съдебна защита по недопустима жалба е достатъчно тежка последица за претендираните от тях права и законни интереси, за да бъде утежнявано в още по-голяма степен положението им. Аргументира се с обстоятелството, че по делото не са проведени открити съдебни заседания и от заинтересованата страна не е било необходимо извършването на каквито и да било процесуални действия в защита на интересите й, както и че единственото извършено действие във връзка със съдебното производство е упълномощаването на адвокат и сключването на договор за правна защита, което е преждевременно направено.

Настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд и счита, че в случая предвид прекратяването на производството поради недопустимост на оспорванията, е приложима разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК. Според нормата, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая оспорената заповед е благоприятна за Е. А. Т., тъй като е издадена в резултат на производство, инициирано по нейно заявление. Разноските са своевременно претендирани, представени са пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 19.03.2025 г., в който страните изрично заявяват, че уговореното възнаграждение в размер на 2000 лева е платено в брой в момента на подписването му, както и списък по чл. 80 ГПК.

Основателно обаче е възражението на жалбоподателите А. А. Д. и П. Д. Т. за прекомерност на адвокатския хонорар на заинтересованата страна. Като съобразява етапа, в който първоинстанционното производство е прекратено, обема на уговорената защита и ограничените действия по проучване на делото, предприети от процесуалния представител на тази страна, настоящият съдебен състав преценява, че на Е. А. Т. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,