Определение № 3195 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 573/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от А. В. Ч., чрез адв. Р. Н. от АК- Бургас, с която се иска допълване на определение № 1443/25.03.2025 г. по ч.гр.д. № 573/2025 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., в частта му за разноските дължими на Ч. в размер на 500 лв. Претендира се да бъде допълнено постановеното определение по съображения, че отсъства произнасяне по направеното в отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски, съгласно представените с отговора доказателства за извършването им. Ответникът по молбата - С. Ц. В., в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подала писмен отговор и не е взела становище по искането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна, по следните съображения: С постановеното по настоящото дело определение № 1443/25.03.2025 г., е потвърдено разпореждане № 2373/10.07.2024 г. по в.гр.д. № 731/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е върната на С. Ц. В. касационна жалба вх. № 19273 от 10.11.2023 г. срещу решение № 989/08.09.2023 г., постановено по гр. д. № 731/2022 г. на Окръжен съд – Бургас. Ответната страна в производството - А. Ч. е направил своевременно искане за присъждане разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС. Видно от доказателствата представени с писмения отговор на частната жалба, уговорено и заплатено в адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. /съгласно представения договор за правна помощ и съдействие от 28.01.2025 г. и платежно нареждане за плащане на сумата по банков път/. При цялостно отхвърляне на частната жалба, отговорността за разноски се носи от подателя й. Предвид изложеното А. В. Ч. – ответник по частната жалба има право на разноски в производството пред ВКС и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание по чл. 248 ГПК за допълване на определението. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая заплатеното от ответната страна по частната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. следва да й бъде присъдено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение