Определение № 459 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. А. Г., Д. А. Г. и К. /О./ Е. Х. срещу определение № 69 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 946/2021 г. на ВКС, I-во г.о. С обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане като недопустима молбата на сегашните жалбоподатели за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № VI-6 от 29.01.2015 г. по в. гр. д. № 757/2012 г. на Бургаския окръжен съд. Прието е, че процесуално легитимирана да подаде молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е онази страна, която вследствие нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай молителите не твърдят тяхното право на защита по делото да е било нарушено поради наличие на някакви обстоятелства. Те обосновават искането си за отмяна на влязлото в сила решение с твърдения за липса на представителна власт на пълномощника на насрещната страна. Това нарушение не касае правоотношенията между молителите и техния процесуален представител, нито има отношение към останалите основания по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Позоваването на нарушения при представителството на насрещната страна по спора представлява упражняване на чужди процесуални права, което съгласно чл.26, ал.2 ГПК е недопустимо и не би могло да обоснове отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Жалбоподателите считат, че определението на ВКС е неправилно. Процесът, особено исковият, е цялостен механизъм, изграден от процесуалния и материален порядък в държавата с цел защита на права и законни интереси. Той не може да бъде разглеждан сегментирано относно повлияването на процесуално нарушение върху правото на защита на всяка от страните в процеса. Дори да се касае за процесуално представителство на ответната по жалбата страна, по силата на самото нарушение на процесуалните правила, когато е засегнато представителство на страна в процеса, биват накърнени правата на всички страни за справедлив и законосъобразен процес. Искат отмяна на обжалваното определение на ВКС, както и на влязлото в сила решение, с което са били уважени предявени срещу тях искове за собственост на идеални части от имот и за присъждане на събрани граждански плодове. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на основание чл.274, ал.2, предл.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Законосъобразен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че молбата на Е. А. Г., Д. А. Г. и К. /О./ Е. Х. за отмяна на влязлото в сила решение № VI-6 от 29.01.2015 г. по в. гр. д. № 757/2012 г. на Бургаския окръжен съд е недопустима, тъй като се основава на твърдения за нарушения в процесуалното представителство на насрещната страна – ищеца по предявения иск И. Ж. Г.. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК има предвид процесуални нарушения, които са се отразили на правното положение на молителя, т.е. когато при молителя е имало ненадлежно процесуално представителство в хода на разглеждане на делото в инстанциите по същество или пред ВКС в рамките на касационното производство. В настоящия случай твърденията са други – че насрещната страна е била ненадлежно представлявана. Тези твърдения не се обхващат от основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, както и от другите основания по чл.303, ал.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно приетото в т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В настоящия случай ВКС е действал в съответствие с посоченото в т.10 на тълкувателното решение, като е оставил без разглеждане молба за отмяна, която не съдържа твърдение за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК. Частната жалба срещу това определение на ВКС е неоснователна, затова определението следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,