Определение № 9 от 23.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 1192/2019 г.

Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Софийски районен съд. Постъпило е становище от прокурор от ВКП, според което компетентният да разгледа делото съд е този, който е наложил с присъда най-тежкото наказание, а именно Районен съд - гр. Враца. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери следното: Пред РС - гр. Враца е било образувано НЧД №1206/2018 г. по молба на адв.Т., пълномощник на молителя М. И. Д., за допускане на съдебна реабилитация. С протоколно определение от 24.04.2019 г. РС- гр. Враца е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на РС - гр. София по подсъдност. В съдебния акт е приел, че този съд е компетентен да разгледа делото, тъй като е постановил присъдата, по която е наложено най-тежкото наказание / нохд 4423/2007 г.на СРС /, предвид разпоредбата на чл. 433, ал. 2 НПК. В Софийски районен съд е било образувано НЧД №8125/2019 г., производството по което е прекратено с определение от 10.12.2019 г. и съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.2 от НПК, когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен да разгледа молбата за реабилитация е съдът, който е наложил най-тежкото наказание. Прочитът на справката за съдимост на молителя М. Д., съобразена с присъдите, по които се иска съдебна реабилитация показва, че присъдата, по която е наложено най-тежкото наказание е тази по нохд №1607/2006 г. по описа на Врачански районен съд, влязла в сила на 02.05.2007 г. По тази присъда Д. е бил признат за виновен в извършването на три престъпления, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е било определено едно общо и най-тежко наказание измежду наложените му, а именно две години лишаване от свобода, към което на основание чл.23 ал.3 от НК е било присъединено и наказанието глоба в размер на 150 лв. Именно това наказание –лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 150 лв. представлява наложеното наказание по смисъла на чл.433 ал.2 от НПК. По другата коментирана присъда –нохд №4423/2007 г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 28.12.2007 г. Д. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления, като след определяне на наказание за всяко едно от тях по отделно, съдът на основание чл.23 ал.1 от НК е наложил най-тежкото наказание, а именно две години лишаване от свобода. Независимо, че за едно от престъпленията, включени в съвкупността, съдът е наложил наказание глоба в размер на 300 лв., при определяне на общото наказание глобата не е била присъединена към наказанието лишаване от свобода. При това положение наказанието, което е било наложено с тази присъда е лишаване от свобода в размер на две години. С оглед на посочените данни, касационната инстанция намира, че компетентен да разгледа делото за съдебна реабилитация е РС- гр. Враца, тъй като той е съдът наложил на осъдения Д. най-тежко наказание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение