Решение № 6907 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД против Решение № 22032/26.06.2025 г., постановено по адм. д. № 252/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № Ж-809/24.10.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Развиват се доводи, че процесният обект е с предназначение „за здравни и социални услуги“, поради което не може да бъде третиран като обект за битови нужди, че КЕВР е излязла извън пределите на своята материална компетентност, както и че решението е нищожно в частта, адресирана до „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на решението на КЕВР. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът - Д. К. Н. също изразява становище за нейната неоснователност и претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд – София-град е установил, че Д. Н. е подал заявление за промяна на използваната електрическа енергия от небитова в битова за обект с ИТН 2763794, находящ се в гр. Бургас, [жк], като е декларирал, че обектът се използва за жилищни нужди и е представил удостоверение от Община Бургас, според което имотът се облага като жилищен и не се използва за стопанска дейност. Искането е било отхвърлено от дружествата единствено с мотив, че по строителните книжа обектът е с предназначение „за здравни и социални услуги“. След сезиране на КЕВР комисията е приела, че съгласно § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ разграничението между битов и небитов клиент се извършва според нуждите, за които се закупува електрическата енергия, а не според предназначението на обекта, и е дала задължителни указания за промяна на клиентския статут. Тези фактически констатации са правилно установени въз основа на събраните по делото доказателства. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е мотиви, че законовите дефиниции на „битов клиент“ и „небитов клиент“ поставят акцент върху характера на потреблението, а не върху устройственото предназначение на обекта. Приел е още, че липсват основания за прогласяване нищожност на акта в частта му спрямо „Електроразпределение Юг“ ЕАД, тъй като дружеството е било сезирано със заявлението, участвало е в административното производство и като мрежови оператор има отношение към изпълнението на дадените указания. Решението е правилно. Настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите на касаторите, че определящо за качеството „битов клиент“ е устройственото предназначение на обекта. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а небитов клиент е този, който купува енергия за небитови нужди. Законодателят е възприел критерий, свързан с предназначението на закупуваната електрическа енергия, а не със строителния статут на обекта. Същият подход е възприет и в Директива 2009/72/ЕО, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд. От текста на тези разпоредби не може да бъде изведено изискване битовото потребление да се осъществява единствено в обект, който по кадастрални или строителни данни е жилище. Неоснователни са и доводите, основани на разпоредбите на ЗУТ. Производството пред КЕВР не е свързано с преценка за законосъобразността на използването на строежа съобразно неговото предназначение, нито с разрешаване на въпроси по устройството на територията. Предмет на административния спор е единствено законосъобразността на отказа да бъде променен клиентският статут съобразно декларирания начин на потребление на електрическата енергия. Евентуалното наличие на нарушения на строителното законодателство подлежи на установяване и санкциониране по реда на ЗУТ от компетентните органи, но не може да обоснове автоматичен отказ за признаване качеството „битов клиент“ при положение, че законът не поставя такова условие. Правилно е отхвърлено и възражението за липса на компетентност на КЕВР. Процесното решение е постановено в производство по чл. 22 от Закона за енергетиката по жалба на клиент срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задълженията им по закона и общите условия. В случая комисията не е разрешавала гражданскоправен спор относно съществуването или изпълнението на договорни задължения, а е упражнила предоставените от закона регулаторни правомощия по контрол за законосъобразно прилагане на нормативната уредба в енергетиката. Неоснователни са и оплакванията за нищожност на решението в частта, адресирана до „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Макар определянето на клиентския статут да е свързано с дейността на крайния снабдител, безспорно е, че заявлението е било подадено именно до мрежовия оператор, който е формирал становище по искането и е участвал в административното производство. При това положение включването му като адресат на задължителните указания не представлява порок, който да обуславя нищожност на административния акт. Касационната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд, че производството пред КЕВР е проведено при спазване на процесуалните изисквания на Закона за енергетиката и Наредба № 3 от 21.03.2013 г., като на дружествата е била предоставена възможност да изразят становища и възражения, които са били обсъдени от административния орган. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК на КЕВР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 евро, а на заинтересованата страна Д. К. Н. – направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, който размер не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,