Определение № 95 от 26.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 258/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Г. П. К. срещу Определение № 196 от 14.10.2020г. по т.д.№ 1629/2020г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на К. за отмяна на решение №6211/22.08.2019г. по гр.д.№14635/2018г. на СГС, ГО, ІІ „Е“ състав, в частта му, с която е потвърдено решение №416852/29.05.2018г. по гр.д.№61151/2017г. на СРС, 72 състав, за отхвърляне на иска й, предявен против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за сумата 14 200лв. като частичен - за част от сумата 308 318.40лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор от 22.02.2012г. В частната жалба е въведен довод за необоснованост на обжалваното определение. Оспорва се правилността на извода, че определение по чл.288 ГПК, постановено по друго дело, макар и със сходен предмет, не представлява основание за отмяна по т.1 на чл.303 ГПК, тъй като не е нито ново обстоятелство, нито ново доказателство. Оспорва се и правилността на извода, че молбата е депозирана извън срока по чл.305,ал.1 ГПК. Посочва се, че в сайта на ВКС се публикуват множество определения и е невъзможно навременно запознаване с всяко едно от тях, а и узнаването на определението по другото дело /Определение № 417/12.10.2018г. по т.д.№ 1091/2018г. на І т.о. на ВКС/ е ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, „тъй като и двете инстанции не са присъдили неустойка по иска на К.”. Твърди се, че изводите в решението, чиято отмяна се иска, по отношение действителността на клаузата за неустойка, са в противоречие с изразеното в Определение № 417/12.10.2018г. по т.д.№ 1091/2018г. на І т.о. на ВКС. В противоречие със същото определение били и изводите СГС за отсъствие на материалноправна легитимация на ищцата К. да претендира неустойка за забава в плащането на застрахователното обезщетение. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на решение за удовлетворяване на искането й по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. От насрещната страна ЗАД „ОЗК Застраховане”АД отговор на частната жалба в срока по чл.276 ГПК не е постъпил. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: За да счете, че молбата за отмяна, подадена от Г. К., е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на ІІ т.о. на ВКС е съобразил, че молителката основава искането си на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, посочвайки че е узнала за постановено определение на ВКС /Определение № 417/12.10.2018г. по т.д.№ 1091/2018г. на І т.о. на ВКС/ за недопускане на касация на въззивно решение по друг аналогичен правен спор. В обжалваното определение е анализирано, че съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които, страната не е могла да се снабди своевременно, но определение на ВКС за недопускане на касационно обжалване на въззивно решение, постановено по друго дело (макар и със сходен предмет), не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство от значение за делото по смисъла на същата разпоредба. За да обоснове тези изводи съставът на ІІ т.о. на ВКС се е позовал на разясненията, дадени в ТР №138 от 01.12.1967г. по гр.д.№106/67г. на ОСГК на ВС по приложението на чл.231, б.“а“ ГПК (отм.), аналогичен на действащата разпоредба на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Като допълнителен аргумент е изложено, че актовете на ВКС се публикуват своевременно на сайта на ВКС и молителката е могла да се запознае с определение 417/12.10.2018г. на І т.о. на ВКС преди приключване на устните състезания пред СГС на 17.05.2019г., което изключва извода, че молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1 т.1 ГПК. На основание т.10 от ТР №7/31.07.2017г. по тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, е изложено, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по реда на чл.307, ал.1 ГПК, а преценката за съответствието на изложените обстоятелства като конкретни и надлежни твърдения с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, е изцяло в правомощията на ВКС, който следи за редовността на молбата за отмяна служебно. Частната жалба е неоснователна. Съгласно разясненията, дадени в т. 3 на ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 2/77 г. и ТР № 138/01.12.1967 г. по гр. д. № 106/1967 г. на ОСГК на ВС, хипотезата на чл. 231, б. "а" ГПК (отм.) - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е налице, когато се касае до новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на дължима грижа при водене на делото. Отмяна на влязло в сила решение може да бъде допусната и когато се касае до новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до утвърдени от страна при гледане на делото обстоятелства. В този случай новооткрито е онова писмено доказателство, което страната не е знаела и не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Новооткрито е и онова писмено доказателство, което е било известно на страната, но по обективни причини тя не е била в състояние да го представи. Не са новосъздадени писмени доказателства тези, които, макар и да носят дата след постановяване на решението, възпроизвеждат съдържанието на други писмени доказателства, съществували преди решаване на делото. В подадената молба за отмяна молителката не е обосновала наличието на нито един от очертаните фактически състави. В конкретния случай определението по чл.288 ГПК за недопускане на касационното обжалване, постановено по дело между други страни със сходен предмет не е основание за отмяна по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК. В частната жалба искането за отмяна се поддържа с твърдения за противоречиво разрешаване на конкретни въпроси в решението, чиято отмяна се иска, и в определението за недопускане на касационно обжалване по друго дело, т.е. позоваването е единствено на различно разрешаване на сходни правни проблеми по две дела, между различни страни, което не попада в хипотезата на въведеното от молителката основание за отмяна. Неправилен е доводът в частната жалба, че узнаването на определението по другото дело /Определение № 417/12.10.2018г. по т.д.№ 1091/2018г. на І т.о. на ВКС/ е ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК - узнаването на този факт, дори и той да е нов, няма никакво значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, а разпоредбата на т.1 на чл.303,ал.1 ГПК изисква кумулативно новите доказателства и обстоятелства да са от съществено значение за изхода на спора. Изводите в обжалваното определение, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по реда на чл.307, ал.1 ГПК; че преценката за съответствието на изложените обстоятелства като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, е изцяло в правомощията на ВКС, който следи за редовността на молбата за отмяна служебно, са изцяло в синхрон със задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 на ТР №7/31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС. Отделен е въпросът, че данните по делото са категорични и са в подкрепа на допълнително изложените в обжалваното определение съображения за просрочие на молбата за отмяна, обуславящо също нейната недопустимост. При дължимата, съгласно ТР № 6/2017г. на ОСГТК пълна въззивна проверка, настоящият състав констатира, че частната жалба е неоснователна. Подадената молба за отмяна е недопустима и законосъобразно е оставена без разглеждане. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.