Решение № 2277 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. И. А., подадена чрез процесуален представител адвокат Т. Димитров, преупълномощен от служебен адвокат М. Костова, против решение № 33291 от 12.10.2025 г., постановено от Административен съд – София – град, I отделение, 18 състав, по адм.д. № 7806/2025 г. С касационната жалба, в съдебно заседание и в депозирана писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят акцентира на обстоятелството, че приложените към административната преписка заповед УРИ № 5392 ПАМ - 38/10.01.2025 г. на началника на Сектор „Незаконна миграция“ при Отдел „Миграция“ - СДВР и Приемно - предавателен протокол, вх. № ПМЗ-В-221/17.01.2025 г., касаят друго лице с наложена принудителна административна мярка. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, тъй като според касатора не е била разгледана в пълнота описаната бежанска история. В тази връзка сочи, че в проведеното интервю чужденецът е посочил, че принадлежи към етническата група на [заличен текст], като е уточнил, че е напуснал Сирия заради арабите в родното му място - [населено място], обл. Халеб /Алепо/, които тормозели кюрдите. Твърди, че при разглеждане на бежанската му история не е отчетена реалната ситуация в страната по произход, защото справките, които са приложени и цитирани в административния акт, респективно в съдебното решение са изготвени около три месеца преди постановяването му, което е много продължителен период от време с оглед ситуацията в самата страна, в която след падането на режима на Башар Асад продължават военните конфликти. Касаторът развива доводи за допуснати нарушения на чл. 58, ал. 10 ЗУБ, в резултат на което са нарушени и разпоредбите на чл. 7 и чл. 35 АПК. На последно място твърди, че съдът не взел предвид и позицията на Върховния комисариат за бежанците към ООН /ВКБООН/ от 16.12.2024 г., не е изследвал приложимостта на забраната за non-refoulment и не е извършена индивидуална оценка на риска при случай на връщането на сирийския гражданин в страната му по произход. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който да се отмени решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и дава обяснения относно причините си да напусне Сирия. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен старши юрисконсулт М. Кръстева, която в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за оставяне в сила решението на Административен съд – София – град /АССГ/. Представя справка с вх. № МД-02-22 от 23.01.2026 г. относно общо положение в Сирийската арабска република, актуална политическа и икономическа обстановка към 23.01.2026 г. и информация за отбиване на редовна военна служба, както и справка с вх. № МД-02-664 от 23.12.2025 г. за положение на кюрдите в Сирия и информация относно кюрдските сили и начина, по който набират хора за своите редици. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Според участващия по делото прокурор от заявените в хода на административното и съдебно производство факти не се доказват предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, включително не са налице и условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини съгласно чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. И. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 33291 от 12.10.2025 г. е отхвърлена жалбата на М. И. А., гражданин на Сирия, против решение № 3925 от 10.07.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е постановен отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като не е установил пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че молителят не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ, като не се констатира да са били нарушени негови основни права или по отношение на него да е осъществена съвкупност от действия, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, които да доведат до нарушаването им. Според съда не се установяват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съответно е правилна преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Изяснено е, че основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е че няма работа, а с оглед данните за падане на режима на Башар Асад, е безпредметно обсъждането на възможността за мобилизация на кандидата от страна на редовните сирийски сили. Съобразена е информацията, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия, както и че установените инциденти са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. Според съда в случая не се установява на оспорващия да са били нарушени основни човешки права, до такава степен тежки по своето естество или повторяемост, за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на относимите правни норми; че принадлежността към определена социална група, сама по себе си не е достатъчно основание за да се приеме, че е налице преследване на дадено лице, а оттам и да се предостави статут на бежанец на това лице. Тези изводи на основани на обстоятелството, че сирийският гражданин не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини в Сирия. Преценено е, че не са ангажирани доказателства член на неговото семейство да притежава статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв, съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО /понастоящем отменена с Директива 2011/95/ЕС/. Съдът е ценил представената в хода на съдебното производство справка с вх. № МД-02-159/14.03.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност при ДАБ, както и служебно известните му справки с вх. № МД-02-201 от 08.04.2025 г. и с вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г. относно Сирия, видно от които е свален режима на президента Башар ал Асад. Въз основа на тях първостепенният съд е приел, че новите власти са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Башар Асад на 8 декември 2024 г. и на продължилото над половин век управление на семейството му и 13 години на опустошителен конфликт. Обсъдено е, че според бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, считано от 8 декември 2024 г. и към 27 март 2025 г., 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. С тези лица общият брой на хората, преминали обратно в Сирия от началото на 2024 г., възлиза на 732 700 души. Както и през предходните седмици, повечето бежанци се завръщат от Ливан и в по-ниска степен от Турция, Йордания, Ирак и Египет. Същевременно, според последните данни от работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27 ноември 2024 г. насам около 926 000 вътрешно разселени лица също са се завърнали в районите си на произход в Сирия. Поради това съдът е счел за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Решаващият съдебен състав е изяснил включително, че в рамките на производството молителят е имал възможност и се е възползвал да представи документи в подкрепа на твърденията си, а интервюто е проведено по начин, който е позволил да даде точни данни и да отстрани всяко съмнение за неточности или противоречия в изявленията си, предвид зададените въпроси. Съдът е счел, че в рамките на производството органът е изискал и обсъдил в решението си подробно относимата информация за страната на произход на молителя, която действително е била актуална към датата на решението, а данните за спорадични актове на насилие не обосновават различна квалификация на общата обстановка в Сирия във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото АССГ точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молба на кандидата, а личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не е представил документ, удостоверяващ неговата самоличност. На 05.03.2025 г. с молителя е проведено интервю, за което е бил съставен протокол в присъствието на преводач на разбираем от него арабски език. Въз основа на представената декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ и от проведеното интервю се установява по безспорен начин, че М. И. А. е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Халеб, Сирия, етническа принадлежност - [заличен текст], с вероизповедание [заличен текст], разведен. Чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия за първи път през 2011 г. за Ливан, където останал само един месец, а вторият път напуснал страната в началото на 2025 г. нелегално за Турция, където останал около една седмица. През януари същата година е влязъл на територията на Република България отново нелегално и сам се е предал на властите. Според разказаната бежанска история М. И. А. никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан; не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход; не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. Макар да мотивира молбата си за международна закрила с проблеми свързани с наличието на групировки и постоянните бомбардировки от страна на турците към кюрдите в страната му по произход, споделя, че в Сирия няма работа и живот, налага му се да се грижи за родителите си и не е имал друг избор освен да напусне страната си по произход. Изрично заявява, че в Сирия живеят родителите му заедно с неговите деца и е напуснал страната заради трудния живот, липсата на сигурност и постоянният риск за живота заради войната. Разказва, че целта му е била да напусне Сирия, за да може да работи в България. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав изцяло споделя становището на първостепенния съд относно приложението на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 ЗУБ. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Както в проведеното интервю, така и пред настоящата касационна инстанция чужденецът изрично посочва, че има групировки под контрола на турците, които са против кюрдите и постоянно бомбардират районите населени с кюрди. Същевременно изрично заявява, че лично той не е имал проблеми заради това, че е кюрд /така според интервюто, л. 47 от първоинстанционното дело/. От представената по делото справка с вх. № МД-02-664 от 23.12.2025 г. за положение на кюрдите в Сирия и информация относно кюрдските сили и начина, по който набират хора за своите редици, се установява, че на 11 декември 2024 г. новият министър-председател на Сирия заявява, че алиансът, свалил от власт президента Башар Асад, ще гарантира правата на всички религиозни групи и призовава милионите сирийци, напуснали страната заради конфликта, да се завърнат в Сирия. След падането от власт на Асад, което хвърля Сирия в неизвестността, новите управници се опитват да уверят членовете на религиозните малцинства в страната, че няма да ги репресират. „Хаят Тахрир ал Шам“ е определена за терористична организация от много западни правителства, въпреки че групировката се стреми да смекчи своята реторика. „Точно защото изповядваме исляма, ние ще гарантираме правата на всички хора и всички секти в Сирия", казва Мохамад ал Башир, когото бунтовниците назначават за ръководител на преходното правителство. Информацията сочи на потенциална липса на основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като новото сирийско правителство дава публични гаранции за защита на всички групи, включително кюрдски малцинства, и призовава за завръщане, което предполага възможност за безопасен достъп до страната. Ето защо разказаната бежанска история в тази ѝ част не може да аргументира прилагането на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като не свидетелства за релевантно преследване на чуждия гражданин. Цялостният анализ на обясненията на М. И. А., включително обстоятелството, че в Сирия са останали да живеят родителите му заедно с неговите деца, налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на АССГ и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Безспорно, с оглед идентичността на разпоредбата на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО /понастоящем отменена/ и действащата норма на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, тълкуването, дадено с цитираното решение на СЕС е запазило своето значение и остава съществено за разбирането и прилагането на правилата за предоставяне на хуманитарен статут. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че не е била разгледана в пълнота описаната бежанска история. Това твърдение не намира фактическа и правна обосновка, защото председателят на ДАБ и съдът са извършили задълбочена проверка на всички заявени от кандидата за статут факти и са разгледали детайлно информацията за общото положение и актуалната обществено – политическа обстановка в Сирия, като са събрали всички необходими доказателства, включително справката на Дирекция „МД“ при ДАБ. Обсъдени са били и данните от служебно известните на съда справки с вх. № МД-02-201/08.04.2025 г. и вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалното положение в Сирия след свалянето на режима на президента Башар ал Асад. Според последните данни милиони сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си като бившият президент е напуснал Сирия и е получил убежище в Русия. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, първостепенният съд не е следвало да вземе предвид позицията на Върховния комисариат за бежанците към ООН /ВКБООН/ от 16.12.2024 г., защото в съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК е обсъдил най-новата информация за страната по произход, цитирана в актуалните справки на Дирекция „МД“ при ДАБ. Тази информация е изцяло в подкрепа на правните изводи на административния орган за липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с подобряването на общото положение в Сирия се потвърждават от представената в касационното производство справка от ДАБ с вх. № МД-02-22 от 23.01.2026 г. В нея се съдържат данни, че според бюлетина на ВКБООН от 12 декември 2025 г. общият брой на завърналите се в Сирия лица от 8 декември 2024 г. насам достига 1 275 882 души. Завръщането на вътрешно разселените лица също продължава, като общият брой на завърналите се вътрешно разселени лица достига 1 955 090 души, 1 073 353 от които са напуснали места за настаняване на вътрешно разселени лица, главно в Северозападна и Североизточна Сирия. ВКБООН подкрепя 605 завърнали се бежанци с логистична и транспортна подкрепа от граничния контролно-пропускателен пункт „Джусие“ и на автогарите „Сармада“ и „Седжо“ след контролно - пропускателните пунктове „Баб ал Хава“ и „Ал Салама“ до различни дестинации, включително Хомс, Хама, Идлиб, Алепо и Провинция Дамаск /Rural Damascus/. ВКБООН и Световната продоволствена програма раздават готови за консумация хранителни кошници на завърналите се лица на транзитните автогари в Идлиб и Алепо. Предоставянето на парична помощ за завърналите се сирийски бежанци продължава, като 36 350 домакинства /116 675 души/ са получили субсидии за завръщане, които да им позволят да покрият непосредствените си потребности. От данните в цитираната справка се установява още, че възстановяването на повредени по време на конфликта къщи, с цел осигуряване на завърналите се лица и на приемащите общности безопасно и достойно жилище, напредва в различни провинции, включително Дараа, Кастал Мааф в Латакия и Провинция Дамаск. Правни услуги са предоставени по множество канали, за да се отговори на потребностите на завърналите се бежанци, свързани с гражданските документи и правните въпроси. Всички изложени данни сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна, а в отделни райони значително се подобрява. Актуалната информация за Сирия ясно показва, че докато различни групировки действат и упражняват влияние с въоръжени сили, териториалният им контрол не е абсолютен, защото са налице правни норми според конкретния регион и ситуация, включително регламентиращи усилия за стабилизация и вътрешно разселване на завръщащите се в родината лица. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване, че са допуснати нарушения на чл. 58, ал. 10 ЗУБ, в резултат на което са нарушени и разпоредбите на чл. 7 и чл. 35 АПК. Съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на ДАНС, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Това означава, че органът, който разглежда молбата за предоставяне на статут, преценява становището заедно с всички други обстоятелства, свързани с бежанската история на кандидата. В случая административният съд е констатирал, че такова становище е било изискано и според него ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. След като е получил положително становище от ДАНС, органът е извършил самостоятелна и собствена преценка на релевантните за случая факти относно предоставянето на международна закрила. Без правно значение в случая са неправилно приложените към административната преписка заповед УРИ № 5392 ПАМ - 38/10.01.2025 г. на началника на Сектор „Незаконна миграция“ при Отдел „Миграция“ - СДВР и Приемно - предавателен протокол с вх. № ПМЗ-В-221/17.01.2025 г., които касаят друго лице с наложена принудителна административна мярка. Нито административният орган, нито първостепенният съд са се позовали на тях, за да обосноват липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е изследвана приложимостта на забраната връщане. Посоченият принцип /non-refoulement/ е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет в действащия в Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ето защо, след като евентуалното завръщане на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве, и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение. След като административният орган и съдът са взели предвид всички релевантни факти и справки за актуалното състояние на сигурността в държавата на произход, включително са преценили обективно, че твърдените от кандидата рискове не са релевантни за предоставянето на международна закрила, то задължението, произтичащо от принципа „non-refoulement“ е спазено. Не се констатира пропуск в задължителната оценка на риска и спазване на забраната за връщане, а касационното оплакването се основава на неоправданото искане за допълнително аргументиране по въпрос, който вече е бил изчерпателно разгледан и анализиран. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,