Определение № 4195 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Бачковска Света Обител “Успение Богородично“, чрез процесуален представител, срещу определение № 1100 от 06.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2741/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на Бачковска Света Обител “Успение Богородично“ против отказ на СГКК - Пловдив при АГКК, обективиран в писмо с Изх.№20-44006 от 20.11.2024г. на началник на СГКК – Пловдив, да бъде извършено изменение в КК на с. Бачково. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Развиват съображения, че искането съдържащо се в подаденото до СГКК - Пловдив заявление, било основателно и следвало да бъде уважено. Претендира се отмяна на определението връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) – Пловдив при Агенция по геодезия картография и кадастър (АГКК) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Бачковска Света Обител “Успение Богородично“ против отказ на СГКК - Пловдив при АГКК, обективиран в писмо с Изх.№20-44006 от 20.11.2024г. на началник на СГКК – Пловдив, да бъде извършено изменение в КК на с. Бачково, като се отразят правилните граници и площ на новообразуван ПИ с 02974.12.81, като в границите на площта на същия да се включат цялата площ на бившите ПИ с 02974.12.23 от 1791 кв.м., цялата площ на ПИ с 02974.12.30 от 1248 кв.м., частта от 1713 кв.м. на бившия ПИ с 02974.12.36 и 37 кв.м. от ПИ с 02974.12.24; както и да бъде издадена актуална скица след извършване на корекциите в границите и площта на ПИ с 02974.12.81, по заявление с Вх.№01-614615 от 07.11.2024г. на жалбоподателя. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата. Определението е правилно. С молба с Вх.№01-614615/07.11.2024 г., постъпила в СГКК – Пловдив, жалбоподателя е заявил искане за извършване на корекция в КК и кадастралните регистри (КР) на с. Бачково, като се отразят правилните граници и площ на новообразувания ПИ с 02974.12.81, т.е. в границите и площта на същия да се включат цялата площ на бившите ПИ 02974.12.23 от 1791 кв.м., цялата площ на ПИ 02974.12.30 от 1248 кв.м., частта от 1713 кв.м. на бившия ПИ 02974.12.36, както и 37 кв.м. от 02974.12.24. Заявено е и искане след извършените корекции в границите и площта на ПИ 02974.12.81 да бъде издадена и актуална скица на имота. Представено е Решение №657 от 05.11.2024г. по касационно гражданско дело №837 по описа на Върховния касационен съд (ВКС) за 2024г., гражданска колегия, I-во отделение като приложение към заявеното искане. Правилно административния съд е приел, че от страна на жалбоподателя е заявено искане за изменение на КК и КР на с. Бачково в хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, като искането е основано на влязлото в сила Решение №657 от 05.11.2024 г. по дело №837/2024 г. на ВКС. Обосновано е посочено от съда, че решението на ВКС не разрешава по същество спора между съделителите по дело №2300/2012 г. на Районен съд- Асеновград, като същото не съдържа и графична част (скица), установяваща конкретните граници на възложените два броя ПИ, образувани в делбеното производство по дело №2300/2012 г. на Районен съд – Асеновград. Към заявеното искане на жалбоподателя няма представен проект по смисъла на ЗКИР, изготвен от правоспособно лице, индивидуализиращ имотите, предмет на заявеното изменение на КК на с. Бачково. Както правилно е приел административният съд, обективираното волеизявление в писмо с Изх.№20-44006 от 20.11.2024 г. на началник на СГКК – Пловдив, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а има единствено уведомителен характер относно възможността за изменение на КК и КР на с. Бачково и издаване на актуална скица, отразяваща извършеното изменение, по заявлението на жалбоподателя, едва след настъпване на правнозначимите факти за това. Върховен административен съд в редица свои актове изрично приема, че уведомления от вида на посоченото не подлежат на обжалване. С писмото не се създават задължения и не се нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. То не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който да е годен за оспорване по съдебен ред. На обжалване подлежи крайния акт – заповедта с която се одобрява или съответно отказва да бъде допуснато исканото изменение на КК и/или КР или съответно при неизпълнение на указания – волеизявлението на органа за прекратяване на административното производство и архивирането му. Като е стигнал до извода, че в случая е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК и е прекратил производство, първоинстанционния съд е постановил определение в съответствие със закона, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е поискал разноски за касационната инстанция, поради което и такива не се присъждат въпреки изхода на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,