Определение № 9171 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. И. В. против определение № 28334/14.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7998/2026 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо изх. № 1054-21-58#2 от 24.06.2026 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от съда и разглеждане на жалбата по същество или евентуално даване на указания на първоинстанционния съд, относно уточняване на предмета на спора. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Велкова, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - София-град е приел, че оспореното пред него писмо изх. № 1054-21-58#2 от 24.06.2026 г. на директора на ТП на НОИ – София-град не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което подадената от В. И. В. жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Според първоинстанционния съд от съдържанието на писмото може да се направи извод, че същото има само и единствено уведомителен характер. Съдът е счел, че оспореното писмо не засяга непосредствено правата и законните интереси на жалбоподателя и не поражда за него преки правни последици. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспореното писмо директорът на ТП на НОИ – София-град е посочил, че с предходно писмо с изх. № 1023-21-934#1 от 08.06.2026 г. на директора на ТП на НОИ - София-град жалбоподателят В. В. изчерпателно е информиран, че исканите от него документи не могат да му бъдат предоставени. Съдът правилно е приел, че жалбата на В. В. е недопустима, тъй като е подадена срещу писмо, което не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК. Оспореното писмо изх. № 1054-21-58#2 от 24.06.2026 г. на директора на ТП на НОИ – София-град не съдържа белезите на индивидуален административен акт и не попада в нито една от лимитативно изброените категории актове на държавните органи, подлежащи на съдебен контрол по реда на чл. 128 от АПК. Същото няма характера и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като с него не се засягат законните права и интереси на жалбоподателя. Писмото не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда, или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя. В случая директорът на ТП на НОИ - София-град единствено е информирал В. относно предходното му уведомяване, в което е изложил становище във връзка с искането на жалбоподателя за предоставяне на копия от документи и информация, относно административно производство, в което той не е страна. Писмото, срещу което е подадена жалбата, има само уведомителен характер - то не създава права или задължения, не засяга законни интереси и не води до правни последици за жалбоподателя. С оглед липсата на тези белези съдът правилно е заключил, че актът не подлежи на съдебен контрол и няма основание да разглежда жалбата по същество, поради наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Изложените от жалбоподателя доводи могат да бъдат заявени в друго производство във връзка с издаден индивидуален административен акт, в което същият е страна. При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. В полза на Националния осигурителен институт следва да се присъди такова в размер на 40,90 евро (четиридесет евро и деветдесет евроцента), равностойността на 80 лева, определен на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в приложимата редакция към момента на осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в депозиране на отговор по частната жалба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение