Решение № 3156 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез пълномощника си главен юрисконсулт Х. Тодоров против решение № 25873/30.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4693/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед за налагане на санкции № РД-2530-131/04.04.2025 г., издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса, с която на аптека „Субра Бояна 1“ са наложени санкции: За нарушение на чл. 16, ал. 2 от индивидуалния договор от 2025 г. и съгласно чл. 49, ал. 1, т. 3, буква „а“ от същия в размер на 3000 лева; За нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 2.5 от индивидуалния договор от 2025 г. съгласно чл. 49, ал. 1, т. 8 от същия в размер на 120 лева и осъдена Национална здравноосигурителна каса да заплати разноските на жалбоподателя. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е проверил законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспорва извода му за незаконосъобразност поради ненадлежен адресат. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на заповедта като законосъобразен и правилен акт. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Ответникът „Витоша фарма“ ЕООД не взема становище по касационната жалба и не се представлява по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение № 25873/30.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4693/2025 г. по описа на Административен съд – София град, е отменена заповед за налагане на санкции № РД-2530-131/04.04.2025 г., издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса, с която на аптека „Субра Бояна 1“ са наложени санкции: За нарушение на чл. 16, ал. 2 от индивидуалния договор от 2025 г. и съгласно чл. 49, ал. 1, т. 3, буква „а“ от същия в размер на 3000 лева; За нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 2.5 от индивидуалния договор от 2025 г. съгласно чл. 49, ал. 1, т. 8 от същия в размер на 120 лева и осъдена Национална здравноосигурителна каса да заплати разноските на жалбоподателя. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на и необоснованост на решението. От фактическа страна е установено, че между НЗОК и „Витоша Фарма“ ЕООД, представлявано от Б. Стефанова, във връзка с изпълнение на индивидуален договор № 228282/21.01.2025 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК Във връзка с изпълнението на този договор е възложена проверка от НЗОК за периода 03.02.2025 г. – 07.02.2025 г., като за резултатите от нея е съставен Констативен протокол № РД-25-64-1/05.02.2025 г., в който са обективирани резултатите, установяващи, че единственото лице, работещо в аптеката, е помощник- фармацевт, като липсвал магистър фармацевт, а липсата на такъв в аптека при обявено работно време от 08:00 ч. до 22:00 ч. е нарушение на чл. 16, ал. 2 от индивидуалния договор № 228282/21.01.2025 г. Констатирано е също така, че обявеното работно време на аптеката не съответства на декларираното работно време при сключването на договора с НЗОК. Обявеното работно време на входа на аптеката е от 10:00 ч. до 19:00 ч. от понеделник до петък, а декларираното работно време при сключване на договора с НЗОК е от 08:00 ч. до 20:00 ч. от понеделник до петък и от 09:00 ч. до 20:00 ч. в събота и неделя. Констатирано е, че аптеката не е уведомила РЗОК за промяната на работното време, което е нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 2.5 от индивидуалния договор и подлежи на санкция. Срещу констатациите от протокола липсва подадено възражение от собственика на аптеката. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд е изложил съображения, че е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма. За да отмени административния акт, съдът е приел допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение с посочването като адресат на заповедта на аптека „Субра Бояна 1“, която не притежава правосубектност, съгласно разпоредбите на ЗЛПХМ като здравно заведение и не може да бъде субект на отговорност за нарушения на договора с НЗОК. Съдът е посочил, че индивидуалния договор с НЗОК е сключен с дружеството „Витоша Фарма“ ЕООД, което по силата на този договор отговаря за нарушенията при осъществяване на дейността на аптеката. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Законосъобразността на обжалвания административен акт е обсъдена на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 72, ал. 9 от ЗЗО, контролът по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, се извършва при условия и ред, определени с издадената, в изпълнение на чл. 72, ал. 10 от ЗЗО, Инструкция № РД-16-10/01.03.2022 г. В чл. 17, ал. 3 от нея е регламентирано, че санкциите за констатирани нарушения на договорите с НЗОК се налагат на притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. А съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт, а в предвидените от закона случаи - с помощник-фармацевт. При така очертаната нормативна уредба напълно се споделя изводът на първоинстанционния съд, че поради своята правноорганизационна форма аптеката не може да субект на отговорност за нарушения на договора с НЗОК, сключен с търговеца на лекарствени продукти „Витоша фарма“ ЕООД. Отъждествяването на аптеката с нейния притежател, не намира подкрепа в закона. При издаване на административния акт е посочен ненадлежен адресат, което представлява нарушение на материалния закон, тъй като санкции не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, който не е предвиден в нормативен акт. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отменил оспорената пред него заповед. Безспорно адресат на санкцията следва да бъде притежателят на разрешението за продажба на лекарства и собственик на аптеката, с когото НЗОК е сключила индивидуален договор № 228282/21.01.2025 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК и който носи отговорност за нарушения по този договор с НЗОК. Дружеството „Витоша Фарма“ ЕООД отговоря за нарушенията при осъществяване на дейността на аптеката и по силата на Инструкцията № РД-16-10/01.03.2022г., издадена от управителя на НЗОК. В чл. 17 ал. 3 от Инструкцията е регламентирано, че санкциите за констатирани нарушения на договорите с НЗОК се налагат на притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, а съгласно чл. 222 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт. Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да приеме незаконосъобразност на процесната заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения за решението на Административен съд София град не се констатират визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, при правилно и обосновано изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,