Определение № 50005 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2022 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.288 ГПК. Образувано е по молба на И. С. Т. за допълване на постановеното определение № 50332/09.10.2023 г. по делото в частта за разноските. Молителят твърди, че съставът на ВКС не се е произнесъл по разноските, каквито му се дължат на основание чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване производството по делото. Иска определението да бъде допълнено, като му бъдат присъдени направените по делото разноски, които е поискал своевременно с отговора на исковата молба и за които е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Ответникът по молбата Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) я оспорва с доводи, че не е доказано извършването на разходи и че правната помощ и съдействие се изчерпва с подаването на отговор на касационната жалба и иска намаляване на възнагражденията. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страна по делото, поради което е допустима. При проучване на делото настоящият съдебен състав установи следното: С определение 50332/09.10.2023 г. по гр.д. № 1055/2022 г. на ВКС, IV г.о. настоящият съдебен състав е прекратил производството по делото (по гр.дело № 1055 /2022 г. на ВКС, IV г.о.), образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу въззивно решение № 119 /18.11.2021 г. по в.гр.д. № 358 /2021 г. на Бургаския апелативен съд. С определението си съдът не се е произнесъл по разноските по делото. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск на КПКОНПИ срещу И. С. Т. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 580 208.80 лева. Ответникът в касационното производство И. С. Т. е подал отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и е поискал да му бъдат присъдени разноски за водене на делото и за адвокатско възнаграждение и е представил адвокатско пълномощно (.173), в което е отразено уговарянето и заплащането на сумата 9 000 лева за процесуално представителство в касационното производство. По основателността на молбата по чл.248 ГПК: Съгласно чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на производство ответникът има право на разноски. Той е поискал своевременно присъждането на направените разноски и е доказал, че е заплатил 9 000 лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. По възражението по чл.78, ал.5 ГПК на КПКОНПИ: Определен съгласно действащите редакции на чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ минималният размер на адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба по делото е 9 850.63 лева. Уговореният и заплатен размер е по-нисък от този размер. Поради което искането за намаляването му е неоснователно. Именно защото присъжда възнаграждение в по-нисък размер от минималния, настоящият съдебен състав намира за неоснователно позоваването на съдебното решение по СЕС по С-427/16, т.47 и присъединеното му дело С-428/16, като основание за присъждане на по-нисък размер от минималния. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът