Определение № 79 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 654/2016 г.

Образувано е по частна жалба на П. Х. Н. - У. срещу определение № 452 /22.12.2015 г., по гр.д. № 5002 /2015 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на П. Х. Н. за отмяна на влязло в сила определение по частно гражданско дело на ВКС. Частния жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд ( ВКС ) е приел следното: С определението, чиято отмяна се иска, ВКС е оставил без уважение молбата на П. Х. Н. за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на определение по чл.274,ал.3,т.1 ГПК, с което се отказва да се допусне касационно обжалване на определение за прекратяване на производство поради недопустимост на иска. Актът по чл.247 и чл.250 ГПК има правното положение на този, който поправя / допълва или отказва да поправи / допълни. И двете определения не са от категорията актове, които формират сила на пресъдено нещо. Дори да се приеме, че страната иска отмяна на влезлите в сила определения на СРС и СГС за прекратяване на исковото производство като недопустимо, то те също са изключени от приложното поле на чл.303 ГПК, защото не формират сила на пресъдено нещо и няма пречка страна отново да предяви същия иск. Насрещните страни И. М., Т. Е., А. Я., И. С., П. С., М. С. и Р. С. оспорват основателността на частната жалба. Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав може да препрати съгласно правилото на чл.278,ал.4 вр. чл. 272 ГПК. Към това може да се добави и следното: Разпоредбата на чл.307,ал.1 ГПК задължава Върховния касационен съд да прецени най-напред допустимостта на подадената молба за отмяна. ВКС е длъжен да разгледа основателността на молбата за отмяна, само ако прецени, че тя е допустима. При изложения извод и мотиви за недопустимост на молбата за отмяна, е без значение дали тя съдържа изискуемите от закона реквизити и дали е подадена в срок и ВКС няма правомощие да обсъжда законосъобразността на влезлите в сила определенията, чиято отмяна се иска. Доводите на частния жалбоподател за това са неотносими. Крайният извод е, че частната жалба срещу обжалваното определение на ВКС е неоснователна, тъй като подадената молба за отмяна е недопустима, а обжалваното определение на ВКС е законосъобразно. То следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски. Поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното настоящият състав