Определение № 50397 от 27.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 2522/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. първо вр. с ал. 1 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална здравноосигурителна каса против разпореждане № 260356/ 02.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 408/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната жалба на същата страна - вх. № 260449/15.09.2020 г. - против определение № 260006/20.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 408/2020 г., с което е потвърдено разпореждане № 5006/02.07.2020 г. по гр.д.№ 510/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, за връщане на подадената от НЗОК касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, предвид цената на исковете – всеки под размера на законодателно определения минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 20 000 лева. Жалбоподателят излага доводи за гражданския характер на делото, предвид качеството си на административен орган, а не търговец. Позовава се на квалификацията на иска – по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 59 от ЗЗО. Твърди противоречива практика на ВКС по въпроса и се позовава на образувано и висящо към момента на подаване на частната жалба тълкувателно дело - № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Ответната страна - МБАЛ „УроМедикс„ ЕООД - Пловдив – оспорва частната жалба. Отрича наличието на противоречива практика по конкретния спор и сочи наличие на такава, относно квалификацията на дело като гражданско или търговско, при участие на „потребител„, по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, каквото качество няма НЗОК. Съответно отрича значението на отговора по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, за настоящия спор. Акцентира на воденето и отчитането на изпълнението по сключените между страните договори по търговски начин. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 89/24.02.2021 г. по настоящото дело производството е спряно, до постановяване на тълкувателно решения по тълк.дело № 2/2018 г. и по тълк. дело № 3/2019 г., двете на ОСГТК на ВКС. Такива са постановени, съответно на 23.06.2022 год. и на 23.02.2022 год., поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: Апелативен съд - Пловдив е върнал подадена от НЗОК частна жалба срещу собственото си определение, за потвърждаване разпореждането на Окръжен съд – Пловдив за връщане на касационната жалба на страната срещу въззивното решение, с аргумент, основан на чл. 274 ал.4 ГПК - цената на исковете – под минималния законодателно определен праг за касационна обжалваемост по търговски дела. На същото основание – чл. 380 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК - е върната и самата касационна жалба на НЗОК. След като спорът, провокирал и частната жалба против разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, е относно касационната обжалваемост на въззивното решение, нелогично и неправилно е да се прегражда разглеждането му на идентично правно основание. По начало, чл.274 ал.4 ГПК е приложим за определения по движението на делото, вкл. спирането и прекратяването му и относно процесуални действия по време на висящността му. Независимо от преждеизложеното, атакуваното разпореждане е недопустимо, предвид следното: С Тълкувателно решение № 2/ 23.06.2022 г. по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС - с което бе прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274 ал.2 пр. второ ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд, като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване - изрично / параграф последен от мотивите / бе отграничено, че разрешението не се отнася до разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, тъй като, съгласно приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, не са произнасяне на окръжния съд по спора, с който е бил сезиран, в който смисъл следва да се разбира нормата на чл. 274 ал. 2 пр. второ ГПК, в частта й „ като въззивна инстанция“. Тези разпореждания подлежат на директен контрол от касационна инстанция, кореспондиращо с обстоятелството, че тя е и адресат на касационната жалба. Следователно, Апелативен съд – Велико Търново не е бил компетентен да се произнесе по правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба и определението му, на това основание, е недопустимо. Обезсилването му, обаче, не би могло да се постанови в настоящото производство, имащо друг предмет. Като последица и по идентични съображения, обаче, недопустимо е и произнасянето му с тук атакуваното разпореждане, което следва да се обезсили. С оглед компетентността на Върховен касационен съд по предмета на частната жалба с вх.№ 260006/20.08.2020 г. – надлежно администрирана към оммента, същата следва да се разгледа от друг състав на ВКС, за което делото следва да се докладва на Председателя на ТК на ВКС. Недопустимостта на тук атакуваното разпореждане изключва необходимостта от разглеждане на доводите на жалбоподателя, относно вида на делото – гражданско или търговско и касационната обжалваемост на въззивното решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение