Определение № 5142 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Столична община с искане за изменение на постановеното по делото определение № 4363 от 02.10.2024 г. в частта за разноските. Релевирани са доводи, че присъдените с определението на „АБМ Проекти“ ЕООД разноски по производството по частната жалба в размер на 1000 лева не се следват, тъй като са заплатени на адвоката по договора за правна защита и съдействие от трето на производството лице, а не от дружеството като страна, а при евентуалност, че така уговореното възнаграждение е прекомерно, съобразявайки вида и обема на работата и нейната сложност. Ответникът по молбата – „АБМ Проекти“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е подал отговор, навеждайки възражения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните и доводите на страните, намира следното: С постановено по настоящото дело определение № 4363 от 02.10.2024 г. е потвърдено преграждащото по-нататъшно развитие на делото определение № 688 от 16.02.2024 г. по гр. дело № 4476/2022 г. на ВКС, ГК, I г. о., и Столична община е осъдена да заплати на „АБМ Проекти“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лева, представляваща разноски по производството. След постановяване на определението частният жалбоподател Столична община е подала молба по чл. 248 ГПК с искане за неговото изменение в частта за разноските. Искането е направено в едномесечния срок от постановяване на определението, предвид неговата необжалваемост, поради което то се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Претенцията за разноски, която е обусловена от разрешаването на повдигнатия спор, няма самостоятелен характер и по нея съдът не дължи служебно произнасяне, а се произнася само след като бъде сезиран. След сезиране от страната съдът се произнася и по искане по чл. 248 ГПК за допълване или изменение на постановеното определение в частта за разноските. Настоящото производство е образувано по подадена частна жалба от Столична община против преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение по гр. дело № 4476/2022 г. на ВКС, ГК, I г. о., образувано и по подадена от общината касационна жалба против въззивно решение на САС, с което са разгледани искове по чл. 108 ЗС за ревандикиране на рекламни съоръжения. По така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответника „АБМ Проекти“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, с изложени възражения по наведените в нея доводи за неправилността на обжалваното определение. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.04.2024 г., сключен между дружеството и адвоката за осъществяването на защитата в производството по частната жалба и с който е уговорено възнаграждение от 1000 лева, което да бъде заплатено по банков път чрез извършване на превод от адвокатското дружество. За извършването му е представено и преводно нареждане от 22.04.2024 г. за заплащане на уговореното по договора възнаграждение по банковата сметка на адвоката от Адвокатско дружество В. и Р.. Частната жалба е оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. При този изход и своевременно направеното от ответника по частната жалба „АБМ Проекти“ ЕООД искане касационният съд му е присъдил сумата от 1000 лева, представляваща направените по производството разноски за адвокатско възнаграждение. За същите насрещната страна е направила своевременно възражения за тяхната недължимост, съответно за тяхната прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, изложени както в настоящото искане по чл. 248 ГПК, така и с молба от 02.05.2024 г. Материалноправната отговорност за разноските по производството е деликтна по своя характер и безвиновна. Тя не обхваща всички вреди, а само тези за разноските, направени от насрещната страна по производството, включващи и възнаграждение за един адвокат – арг. от чл. 78 ГПК. Такива разноски представляват и се дължат дори и когато уговореното по договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение е заплатено от трето на производството лице, поради което е неоснователен доводът на молителя, че същите не се дължат поради липсата на доказателства да са направени от дружеството като страна по производството. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане и ако този начин е по банков път, задължително се представят доказателства за извършения превод. Заедно с договора за правна защита и съдействие ответникът по частната жалба „АБМ Проекти“ ЕООД е представил по делото и преводно нареждане, от което е видно, че плащането на уговореното по договора адвокатско възнаграждение от 1000 лева е наредено по сметка на адвоката, на който дружеството е възложило защитата му по производството, т.е. представеното преводно нареждане доказва извършените от него като страна разноски по производството за адвокатско възнаграждение. Без значение за основателността на искането по чл. 78, ал. 3 ГПК е фактът на внасянето на сумата за адвокатско възнаграждение от третото на производството лице, каквото е и Адвокатско дружество В. и Р.. Задължението за плащането на уговореното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД е могло да бъде изпълнено от всяко трето на производството лице. В случая плащането му е направено от Адвокатско дружество В. и Р. от името и за сметка на ответника „АБМ Проекти“ ЕООД, а плащането на адвокатското възнаграждение по договора за правна помощ води до извод за реално извършени от страната „АБМ Проекти“ ЕООД разноски по производството, които следва да й се присъдят. Посоченото разрешение за дължимостта на разноските е в съответствие с трайно установената практика на ВКС – определение № 614 от 26.10.2010 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение № 825 от 14.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1070/2013 г. на ВКС, III г. о., определение № 590 от 7.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4655/2017 г. на ВКС, IV г. о., определение № 131 от 6.04.2021 г. по ч. гр. д. № 3898/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 70 от 30.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4384/2021 г. на ВКС, II г. о., и други. В нея обобщено се приема, че във всички случаи изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната, дори и когато е заплатено от трето на производството лице, тъй като съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко трето лице и без правно значение е кой го е изпълнил, както и дали е действал по писмено или устно овластяване от страната или е действал като гестор. Във всички случаи изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната по производството. Не е налице и основание за редуциране на техния размер по направеното от молителя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение за производството по частната жалба. Уговореното и заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение за защитата му по производството е само едно. Неговият размер е и съответен на принципа за разумност и пропорционалност за определянето му. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатско възнаграждение, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото, съотнесена към цената на предоставената по него адвокатска защита. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС (така определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. търг. дело № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. търг. дело № 961/2023 г. на ВКС, I т. о, определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. търг. д. № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., и други), в които е прието, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Минималният размер на възнаграждение за защита и съдействие в производството по частна жалба съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредбата при определение, преграждащо развитието на производството, е 1/2 от минималния размер на възнаграждението за една инстанция (т.е. в случая 1525 лева при първоначалната цена на предявените искове за собственост), но не по-малко от предвиденото в чл. 11 възнаграждение от 400 лева. Съобразявайки стойността на защитимия интерес, респ. – цената на исковете за собственост, вида на търсената искова защита и броя на предявените искове по производството, преграждащия характер на обжалваното определение, обема и значимостта на наведените в частната жалба доводи за неговото неправилност и дадената по тях защита с подадения отговор, настоящият състав на съда намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лева представлява разумни и пропорционални разноски по производството за спечелилата спора страна. Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По искането по чл. 404, т. 1 ГПК на ответника „АБМ Проекти“ ЕООД, направено с молба от 07.10.2024 г., за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязъл в сила осъдителен съдебен акт по производството, компетентен да се произнесе по арг. от чл. 405, ал. 2 ГПК е първоинстанционният съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.