Определение № 1235 от 23.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2155/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по наведено в касационна жалба вх. № 4434/11.05.2023 г. на “Бон Марше“ ЕООД, подадена чрез адв. С. Д., искане за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 170/05.05.2023 г. по в.гр. д. № 151/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1280/25.11.2022 г. по гр. д. № 3439/2020 г. на Районен съд - Пазарджик. С първоинстанционното решение съдът е приел за установено по предявения от „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД срещу „Бон Марше“ ЕООД иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца суми, произтичащи от неизпълнение на решение на ОС на Етажна собственост в сграда с идентификатор № 51500.507.635.1 по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, к-с „А. 2“ от 17.08.2016 г. за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка за 2017 г. в общ размер на 18 909,74 лева, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 5305, 24 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху претендирания общ размер на главниците за периода от 01.01.2018 г. до 06.10.2020 г., за които на основание чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задлжение № 1366/23.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2732/2020 г. на Районен съд - Пазарджик. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата за спиране е неоснователна. По реда на чл. 282, ал.2 ГПК Върховният касационен съд може да спре изпълнението на невлезли в сила въззивни решения. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само на решения, които подлежат на принудително изпълнение, а съгласно чл.404, ал.1, т.1 ГПК такива са само осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая решението по чл. 415, ал.1 ГПК не е осъдително по своя характер и съответно не подлежи на принудително изпълнение, респ. не попада сред актовете, за които е приложима процедурата за спиране на изпълнението /в този смисъл е определение № 27/23.01.2017 г. по ч. гр.д. № 298/2017г. на ВКС, II г.о.; определение № 150/28.02.2018 г. по ч. т. д. № 632/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. и др./. Изложеното налага извода, че в случая не са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.