Определение № 11733 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Директор на РЗОК – Пловдив, чрез юриск. Ангелова и юриск. Лазаров, срещу Определение №7788 от 10.09.2024г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело №1962/2024г. по описа на същия съд, с което съдът по жалба на „С. Медикъл – АИППМП“ЕООД с адрес на управление гр. Пловдив, е отменил допуснатото от същия Директор с разпореждане предварително изпълнение на Заповед за налагане на санкция №РД-26-01-687 от 28.08.2024г., с която на изпълнителя на първична медицинска помощ е наложена санкция – прекратяване на договор №163107 от 10.10.2023г., сключен между НЗОК и ЕООД-то, частично само по отношение на д-р В. С.. В частната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални прави, респ. се иска неговата отмяна и отхвърляне на жалбата на изпълнителя срещу процесното разпореждане. Претендират се разноски. Ответната страна - „С. Медикъл – АИППМП“ЕООД с адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. Ванев, оспорва частната жалба и настоява за оставянето и без уважение. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая не са били налице предпоставките по чл.60 ал.1 АПК за допускане от Директор РЗОК – Пловдив на предварително изпълнение на издадената от него Заповед за налагане на санкция №РД-26-01-687 от 28.08.2024г., с която на изпълнителя на първична медицинска помощ е наложена санкция – прекратяване на договор №163107 от 10.10.2023г., сключен между НЗОК и ЕООД-то, частично само по отношение на д-р В. С.. За да издаде отмененото разпореждане, административният орган е приел в мотивите за неговото издаване, че констатираното при извършена на изпълнителя проверка от Касата отчитане на неизвършена дейност засяга бюджета на НЗОК, а също така и правото на пациентите по предоставяне на медицинска помощ, което следва да е съобразено с медицинските стандарти и да отговоря на правила за добра медицинска практика. Приел е, че спецификата и значимостта на обществените интереси относно медицинското обслужване е от особено важно значение и за да се защитят те, то следва да се допусне предварително изпълнение на акта. Настоящият състав на касационната инстанция намира на първо място, че ясна е новелата на чл.60 ал.1 АПК, че разпореждане за предварителното му изпълнение се включва в оспорения акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, както и по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, като в последния случай административният орган изисква съответната гаранция. В дадения казус органът е приел, че от една страна се засяга публичния(финансов) интерес, т.е. в частност бюджета на НЗОК, а от друга - здравето на гражданите чрез гарантираното им и от Конституцията право на медицинска помощ, която следва да е своевременна, качествена, достатъчна и достъпна. От своя страна изпълнителят „С. Медикъл – АИППМП“ЕООД сочи, че всъщност от допуснатото предварително изпълнение ще се нанесе вреда на общественото здраве, тъй като по този начин ще се лишат здравноосигурените лица от листата на д-р С. от своевременна и адекватна медицинска помощ. В тази връзка касационната инстанция констатира на първо място, че органът е допуснал съществено несъобразяване с правната рамка на чл.60 ал.2 във вр. с ал.1 АПК. Изискването за мотивиране в случая не е изпълнено с посочените от Директора бланкетни по своята същност мотиви в разпореждането му. В акта липсва каквато и да е конкретика, която да даде възможност да се извърши дължимата от съда преценка при съпоставяне на интересите изложени от едната и от другата страна. Доколкото в случая предварителното изпълнение не е допуснато от самия закон, като по този начин се презюмира наличието на една или няколко от предпоставките по чл.60 ал.1 АПК, то изцяло в тежест на административния орган е било той да обоснове конкретните измерения на засегнатия обществен интерес, или на засягане здравето на гражданите, за да се установи и тезата му, че те надделяват над интереса на частноправния субект, осигуряващ чрез дейността и на д-р С. опазване на живота и здравето на лекуваните от него осигурени лица. Или за да е възможно да се извърши такава преценка, е необходимо преценяваните интереси да имат конкретно изражение, опредметено в издадения акт на ответния Ръководител и това в случая е особено необходимо, когато се отнася до общественото здраве. В дадения случай законосъобразно е прието от административния съдия, че бланкетните мотиви на органа не покриват законовите критерии за мотивираност на акта в достатъчна степен, поради което имат и има ниска степен на убеждаващо въздействие. В този смисъл органът е допуснал съществено несъобразяване с материалноправни норми при издаване на това разпореждане, което е довело и до необосноваността му, поради което законосъобразно е било и отменено от първостепенния съд. Или следва да се обобщи, че допускането на предварително изпълнение на един санкционен по своята природа правен акт, изисква поначало наличието на убеждаващи конкретни факти и обстоятелства за наличието на една или няколко от предпоставките по чл.60 ал.1 АПК, вкл. и ясното и пълното им мотивиране от страна на административния орган, направено в същия акт. В дадения случай това не е направено от Директор РЗОК – Пловдив с акта му от 28.08.2024г.. Опитът за домотивиране, т. е. за отстраняване на този недостатък, направен едва с касационната жалба, е без съществено значение с оглед момента на осъществяваната от съда преценка съобразно правилото на чл.142 ал.1 АПК. Консеквентно това обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение