Определение № 8086 от 22.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Зам. кмета на Община Пазарджик, чрез пълномощника му юрисконсулт Виячева против Определение № 2237/ 21.05. 2025 г. по адм. дело № 560/ 2025 г. на Административен съд– Пазарджик (АС Пазарджик), с което е спряно, допуснато по силата на закона изпълнение, на Заповед № 1041/ 19.05.2025 год. на Кмета на Община Пазарджик, до приключване, с влязъл в сила съдебен акт, на производството по оспорването й. Излагат се доводи за неправилност на определението, като постановено при нарушения на материалноправните и процесуалните правила. Посочва се, че в тази връзка ЗУТ въвежда изрична забрана за ползване на обект, който не е въведен в експлоатация. Прави се искане за отмяната на обжалваното определение и да се потвърди Заповед № 1041/ 19.05.2025 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която по силата на закон е допуснато предварителното й изпълнение. Ответниците- В. Т. от [населено място], обл.Пазарджик и „Тайгър мес“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Пазарджик, в писмено възражение молят да се остави частната жалба без уважение и да се потвърди обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд- Пазарджик е образувано по жалбата на В. А. Т. от [населено място], обл.Пазарджик и „Тайгър мес“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пазарджик, [улица], представлявано от управителя А. Атанасов против Заповед № 1041/ 19.05.2025 год. на Кмета на Община Пазарджик. Със заповедта е постановена забрана за достъп и ползване на строеж „Зала за събития и концерти“, находящ се в ПИ с идентификатор 55155.508.786, УПИ VI– 253, за производствена дейност /нов номер– УПИ VI – 786, за производствена дейност, търговия и услуги/ в кв.3 по плана на град Пазарджик, с административен адрес: улица „Синитевска“, гр.Пазарджик, мотивирана с въвеждането й в експлоатация не по установения ред. Жалбоподателите оспорват, че обекта се ползва без да е въведен в експлоатация по законовия ред, като във връзка с този спор, има образувано друго административно производство. Оспорващите са направили особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, с която е забранен достъпа и ползването на невъведен в експлоатация по установения ред строеж „Зала за събития и концерти“. С обжалваното определение съдът е спрял предварителното изпълнение на заповедта. Приел е, че са налице доказателства за възможното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, за оспорващите. Икономическата вреда следвало да се аргументира с факта, че при неспазване на договореностите капарото по закон подлежи на връщане в двоен размер. На следващо място забраната неминуемо предвид естеството на събитията предполагала крайно негативен обществен отзвук, и в крайна сметка до непоправимо накърняване на обществения имидж на обекта, а оттук и на неговия собственик и ползвател. Определението в едната част е недопустимо, а в друга неправилно. Оспорващото дружество „Тайгър мес“ ЕООД не твърди собственически права върху процесния строеж, нито, че е възложител на същия на друго вещно основание. Дружеството стопанисва обекта, съгласно представения договор за заем за послужване от 17.05.2023 г., който договор поражда облигационни, а не вещни права. С оглед разпоредбата на чл. 161 ЗУТ „Тайгър мес“ ЕООД не се явява страна в административното правоотношение по повод издадената заповед по реда на чл. 178, ал. 6 ЗУТ– възложител на строежа, поради което не е и надлежна страна в производството по издаване на заповедта. По отношение на това дружество не е налице активна процесуална легитимация за участие в съдебно- административното производство. Ето защо неправилно първоинстанционният съд приема, че жалбата им се явява процесуално допустима. Съдът, вместо да остави без разглеждане особеното искане на търговското дружество и да прекрати производството по делото в тази част, се е произнесъл по същество, като го е уважил, което прави обжалваното определение в тази част недопустимо. Същото, като такова следва да бъде обезсилено в частта по искането на дружеството, а производството в тази част прекратено. В останалата част съдебното производство по жалбата на собственика- В. Т. е било допустимо и правилно особеното искане за спиране е разгледано по същество. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на изрична законова норма- чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ. То може да бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Изискванията са оспорващият да докаже, че допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Незаконосъобразно е заключението на административния съд, че по жалбата са налице предпоставките за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК. В случая не се твърди, че предварителното изпълнение на акта може да причини на собственика, който е адресат на адм. акт- значителна или трудно поправима вреда. Претендират се вреди, които биха настъпили спрямо друг правен субект, а именно търговското дружество, стопанисващо постройката, предмет на заповедта. Независимо от това твърдените имуществени вреди от преустановяване на търговската дейност и от неизпълнени мероприятия, договорени с трети лица са несъпоставими със защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен интерес. При искането за спиране изпълнението на административния акт следва да се вземат предвид само имуществени вреди, които произтичат пряко от изпълнението на акта по отношение на оспорващия- адресат на акта. Поради това, като е приел, че са налице условията за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, съдът е приложил неправилно закона. Възможността даден обект да се ползва правомерно е подчинена на условието същият да е въведен в експлоатация по надлежния ред, предвид забраната по чл. 178, ал. 1 ЗУТ. До решаването на този въпрос, стоящият зад предварителното изпълнение обществен интерес от правомерното функциониране на обекта има превес пред частния интерес на адресата. Само по себе си нефункционирането на процесната сграда, като търговски обект не обуславя възникването на значима вреда за собственика на обекта, тъй като той е отдал същия за ползване безвъзмездно- с договор за заем за послужване. Затова е изключена и необходимата връзка между предварителното изпълнение на заповедта и евентуалните вреди, съизмерими с невъзможност за изпълнение на задължения по сключени договори с клиенти и поетите ангажименти по повод на направените резервации. От друга страна липсата на въвеждане в експлоатация на строежа презюмира опасност за здравето и живота на гражданите при неговото ползване, като основание за допускане от закона на предварителното изпълнение на заповедта. В контекста на изложените съображения, не е установена възможността за настъпване на твърдените "материални щети" от предварителното изпълнение с интензитет, обуславящ квалификацията им като значителни и трудно поправими. След като законовата презумпция по чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ не е опровергана, липсва основание за спиране на изпълнението на заповедта. Предвид изложеното обжалваното определение в тази част, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането на В. Т. за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед да се отхвърли като неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,