Определение № 3224 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Х. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. С., срещу определение № 635 от 11.02.2026 г. по гр. д. № 4969/2025 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частната жалбоподателка за отмяна на влязлото в сила решение № 335 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 383/2024 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 228 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 5427/2023 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че Ю. Т. Ш. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 14, на пети етаж в жилищен блок „П.“, комплекс „В.“, [улица], в [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** КККР, одобрени със заповед № РД18-91/15.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, заедно с избено помещение № 21 с площ от 3,73 кв. м, както и 0,547 % ид. части от общите части на сградата и съответната част от отстъпеното право на строеж върху терена, и ответницата е осъдена да предаде на ищеца владението на имота на основание чл. 108 ЗС. В частната жалба се правят оплаквания за вероятна нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба- Ю. Т. Ш., чрез процесуалния представител адвокат М. Р., с който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за законосъобразност и правилност на обжалваното определение, което счита, че трябва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Посочено е, че основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Прието е, че в конкретния случай молителката не се е позовала на новооткрити обстоятелства респ. доказателства, които са съществували по време висящността на спора и са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, а се позовава на нововъзникнало /новосъздадено/ обстоятелство, респ. доказателство след постановяване на влязлото в сила въззивно решение, което само по себе си няма спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствен факт, поради което молбата за отмяна е недопустима, с оглед задължителните указания на т. 10 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС /погрешно изписано като ТР № 1/2014 г./. Определението е правилно. Според задължителните указания, обективирани в т.10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на твърдение за обстоятелства, визирани в хипотезите на чл.303 ГПК, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда като следва да се остави без разглеждане. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Постановление от 14.04.2025 г. на ОП-Р., постановено след влизането в сила на съдебното решение, не е сред предвидените в процесуалния закон изчерпателно изброени основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК. Същото не представлява и новооткрито обстоятелство и писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /т. е. такова, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото - ТР № 138/01.12.1967 г., гр. дело № 106/67 г., ОСГК/. В ТР № 138 от 1.12.1967 г. по гр. д. № 106/1967 г. на ОСГК на ВС, постановено при действието на ГПК/отм./, но при идентично съдържание на приложимата разпоредба, е разяснено, че новооткритото обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ удостоверява новооткрити факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. Необходимостта новооткритото обстоятелство да бъде установено с писмено доказателство в производството по отмяна следва и от приетото в решение № 835 от 14.07.1998 г. по гр. д. № 132/1998 г. на ВКС, II г. о., решение № 542 от 16.09.2024 г. по гр. д. № 425/2024 г. на ВКС, II г. о. и други. В конкретния случай по същество молителката релевира твърдения не за новооткрити обстоятелства и писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /т. е. такива, които са съществували преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото /, а за новонастъпили такива след приключване на съдебното дирене по делото, в което е постановено влязлото в сила съдебно решение. Новонастъпилите факти не са основание за отмяна по смисъла на процесуалния закон/ в този смисъл р ешение № 181/ 2011 г. по гр. д. № 630/10 г. на IV г. о., решение № 38/2011 г. по гр. д. № 1343/10 г. на IV г. о. и др./. Изложеното е формално основание искането за отмяна да се остави без разглеждане /в същия смисъл са определение № 4384 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2022 г., I г. о., определение № 112 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2022 г., II г. о., определение № 50237 от 14.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3490/2022 г., I г. о. и др. /. Решаващите мотиви на постановеното определение напълно съответстват с възприетите разрешения за тълкуване на закона и с данните и твърденията по делото, с оглед на което крайният акт на състава на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение е правилен и законосъобразен. С оглед изхода от спора на ответника по жалбата се дължат направените по делото разноски. Ответникът доказва реално направени разноски в размер на 500евро, заплатени като адвокатство възнаграждение, като реалното плащане на сумата се установява от представено извлечение за движение по сметка от 23.04.2026 г. с титуляр- адвокат Р.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,