Решение № 208 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г.

Решение № 208 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 946 от 17.07.2009 г., постановено по делото по касационна жалба на "П" А., гр. С., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от № 279/21.11.2008 год по гр. д. № 452/2008 г. на СГС ГО, IV А състав, с което след като е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 562/2005 г. на СРС, 75 състав, е постановено ново решение, с което се признават за незаконосъобразни и се отменят заповеди № № РД-15-7-366/22.12.2004 г. и РД 15-7-369/20.12.2004 г. на Изпълнителния директор на "П" А., гр. С., с които се прекратява трудовото правоотношение, съответно със С. А. Н. и М. Т. С. Същите са възстановени на заеманата преди уволнението длъжност "С" и им е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение съответно в размер на 2667,50 лв. за първата и 2 401,50 лв. за втората, ведно със законната лихва от 24.01.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и по 300 лв. разноски. Касационно обжалване на въззивното решение ВКС, е допуснато относно мариалноправния въпрос за разликата между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което предвид задължителното тълкуване в т. 2 от ТР на ОСГКТК № 1/2009 г., следва да се преквалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което предявените от С. А. Н. и М. И. С. искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ, да бъдат отхвърлени. Претендира да се присъдят всички направени по делото разноски. Ответниците по касация С. А. Н. и М. И. С. и двете от гр. С., оспорват касационната жалба в писмен отговор по делото. Молят решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трудовите правоотношения между касатора и ответниците по касация са били прекратени със заповеди, в които като основание за прекратяването е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6. Доколкото в мотивите на заповедите е изложена фактическа обстановка за последвала промяна на първоначалните изисквания за компютърна грамотност съдът е приел, че уволнението е извършено не на посоченото правно основание - "липса на необходимото образование и квалификация за изпълняваната работа" по чл. 328, ал. 1, т. 6, КТ, а на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ - поради "промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях". В подкрепа на този извод съдът е посочил и това, че въведеното от работодателя изискване за владеене на програмния продукт М. Е. на ниво най-малко 70% от сертификационната програма за оценяване, няма относимост към нивото на професионалната квалификация за заеманата от ответниците длъжност "стоковед" с оглед характерните за нея трудови функции, задължения, знания и умения и следователно не може да бъде отнесено към хипотезата на чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ. За да приеме, че извършеното на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ уволнение е незаконно съдът е приел, че не е налице промяна на изискванията за изпълнение на длъжността заемана от двете ответници, доколкото в длъжностната характеристика за длъжността "стоковед ", одобрена на 27.05.2004 г. е съществувало изискване високо ниво на компютърна грамотност - работа с програмни продукти в операционна система. Макар работодателят да не е визирал конкретните програмни продукти, доколкото М. Е. е основен програмен продукт, очевидно владеенето му на ниво над 70% според съда е имплицитно включено в изискванията за високо ниво на компютърна грамотност, действащи при заемането на длъжността от ответниците. Същевременно според въззивната инстанция, визираните първоначални изисквания не са били изменени по надлежния ред чрез одобряване на нова длъжностна характеристика. С оглед на това съдът е приел, че не е налице реална промяна в изискванията и фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, не е осъществен. С решението въззивният съд правилно е разграничил хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ като е приел, че и двата фактически състава са за безвиновно уволнение. И в двата случая законодателят предвижда промяна на изискванията за заемане на определена длъжност по време на създадено вече трудово правоотношение. В хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 обаче, тази промяна следва да касае конкретно изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотези по т. 11 - до промяна на каквито и да е други професионални изисквания - трудов стаж, допълнителни нови знания и умения без да е променя изискването за образование и др. С оглед на това и предвид мотивационната част на заповедта, съдът правилно е квалифицирал основанието на извършеното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Съдът неправилно е приел обаче, че фактическия състав на този текст не е осъществен, доколкото на практика не е налице промяна в изисквания за заеманата от ответниците длъжност "стоковед". В противоречие с трайната практика на ВКС по аналогични казуси съдът е приел, че наличието на промяна следва да бъде съпроводено и изразено чрез промяна в длъжностната характеристика. Такова изискване закона не поставя. Същевременно промяната в изискванията за заемане на длъжността по делото е безспорно установена предвид представената Заповед № РД-09-613/01.11.2004 г. на Изп. Директор на "П" А. за въвеждане на нови отчетни форми за счетоводно отчитане на дейността на търговските обекти, съставената въз основа на заповедта докладна записка от 11.11.2004 г. за възникналата необходимост служителите да владеят програмен продукт Е. и да имат основни познания за работа с М., с която се предлага изменение на изискванията за длъжността "стоковед" и "главен счетоводител регионален офис",, приетата съдебно - техническа, която предвид въвеждането на новите форми на отчитане, обосновава необходимостта от специална подготовка за работа с Е. на ниво над средното, Заповед № Р* от 19.11.2004 г. на Изп. Директор на "П" А., с която се въвежда изискване за владеене на програмния продукт М. Е. на ниво 70% от сертификационната програма за оценяване. Доколкото след проведеното обучение двете служителки не са отговаряли на новото изискване за заемане на длъжността, тяхното уволнение се явява законосъобразно. Тъй като въззивният съд е стигнал до обратните правни изводи, обжалваното решение е неправилно като необосновано. На осн. чл. 281, т. 3 ГПК следва да с отмени и вместо него да се постанови ново, с което предявените искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да се отхвърлят. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.