Определение № 11684 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10729/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П., против Определение № 1883/ 25.09.2025 г., постановено по адм. дело № 379/ 2025 г. по описа на Административен съд– Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а производството върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответните страни– Административен съд– Пловдив и Административен съд– Хасково не изразяват становище по частната жалба. Ответната страна– Административен съд – Стара Загора изразява становище за неоснователност по жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС- Кърджали е образувано по искова молба, подадена от И. Г. П. против Административен съд- Стара Загора, АС- Хасково и АС- Пловдив, с която се претендира присъждане на имуществени и неимуществени вреди в размер на 40 059 лв. С определение № 1732/ 20.08.2025 г., АС - Кърджали оставил без движение исковата молба, като дал конкретни указания на П. за привеждане на исковата му молба в съответствие със закона, като изрично му е указано, че при неизпълнение на дадените указания искът ще бъде върнат. В указания срок е постъпило писмено становище на лицето, в което са посочени тримата ответници, размера на претенцията за обезщетение, както и твърдените неимуществени вреди. С обжалваното в настоящото производство определение А- Кърджали прекратил производството по делото, като приел, че така подадената искова молба е недопустима. Посочено е, че И. Г. П. не е успял да отстрани констатираните от съда нередовности на исковата му молба, с която се твърди, че той е понесъл вреди, допуснати от съдиите по адм. дело № 848/ 2022 г. по описа на АС- Стара Загора; по КАД № 352/ 2023 г. по описа на АС- Пловдив и по адм. дело № 481/ 2025г. по описа на АС-Хасково. В случая, въпреки подаденото писмено становище, ищецът не е изпълнил указанията, свързани с конкретизирането на претенцията. Съдът приел, че визираните от ищеца нарушения на ЕКПЧ се разглеждат по друг правен ред и предявяването им е недопустимо. По отношение на допълнително наведените в становището на И. Г. П. твърдения, че са нарушени правото му на справедлив съдебен процес, и т.н., съдът приел, че същите са бланкетно посочени и няма конкретика относно това кои точно разпоредби от правото на ЕС и как не са съобразени от съда в неговата правораздавателна дейност. Основните принципи, посочени от ищеца, не били достатъчно конкретни, за да се очертаят границите на евентуална отговорност и поради това подлежат на конкретизация чрез вторично законодателство или чрез тълкуване от Съда на ЕС. По тази причина, без необходимата конкретизация, не са отстранени недостатъците на исковата молба. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Такова нарушение в така подадената искова молба от страна на И. Г. П. обаче не се твърди. Правилно административният съд е приел, че предявяването на иск по реда на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда е процесуално недопустимо. За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди/ имуществени - загуби или пропуснати ползи и/ или неимуществени вреди/, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, както и да отговаря на всички изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 АПК. Общите твърдения не визират конкретни факти и обстоятелства, които да бъдат установени и подведени към хипотезата на относимата правна норма. Не се визира административно правоотношение, което се е развило незаконосъобразно. В процесния случай П., въобще не е конкретизирал в какво се изразяват твърденията му за нарушаване правото му на справедлив процес и т.н. Поради това, прекратителното определение на адм. съд е правилно. По отношение на отправеното искане за преюдициално запитване до СЕС, съдебният състав на АС Кърджали правилно е намерил същото за несъответстващо на изискването на чл. 628 от ГПК. Съгласно посочената норма, във вр. с чл. 267 от ДФЕС, отправянето на такова преюдициално запитване до СЕС е свързано с необходимостта от тълкуването на разпоредба от правото на ЕС и с прякото значение на тълкуването на съюзното право за постановяване на решение по конкретен правен спор. В случая, освен че въпросът е твърде общо формулирани от ищеца, същия не е свързан с тълкуването на правото на ЕС, а е във връзка с неговото прилагане, поради което не са налице основанията за уважаване на искането. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение