Определение № 9443 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на А. М. С. против определение № 535 от 26.3.2025 г., постановено по адм. дело № 564/2024 г. по описа на Административен съд Ловеч. С определението на основание чл.159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на А. М. С. и М. Н. К. /понастоящем покойница, оставила за единствен наследник частната жалбоподателка/ срещу мълчалив отказ на кмета на Община Троян да допусне изработването на ПУП-ПРЗ за ЧИЗРП в квартал 31 по ЗРП на кв. „Търста“ и кв. „Черногор“ на гр. Троян. В частната жалба се развиват съображения, че срокът за обжалване на мълчаливия отказ не е изтекъл. Според частния жалбоподател срокът по чл. 215, ал. 4 се отнасял само за обективираните индивидуални административни актове по ЗУТ, но не и за мълчаливите откази. За последните бил приложим едномесечния срок за обжалване по чл. 149, ал. 2 от АПК. Иска отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на община Троян в представен отговор оспорва жалбата. Развива съображения, че съдът правилно се е позовал на специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Моли оставяне в сила на оспореното определение, не претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Ловеч е оставил без разглеждане жалбата, като е изложил следните съображения. Посочил е, че със заявление вх. № ГА-04-50/13.09.2024г. до кмета на община Троян А. М. С. и М. Н. К. са поискали допускане изработването на ПУП-ПРЗ за ЧИЗРП в квартал 31 по ЗРП на кв. „Търста“ и кв. „Черногор“ на гр. Троян. Позовал се е на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ според която норма, кметът /в случая/ в едномесечен срок от постъпване на искането със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Съобразил е, че едномесечния срок за произнасяне е изтекъл на 14.10.2024г., тъй 13.10.2024г е бил неработен ден, без да е налице произнасяне от страна на кмета на общината. Обосновано е приел, че в случая е приложим 14-дневния срок за обжалване на формирания мълчалив отказ, който е изтекъл на 28.10.2024г. и че подадената на 13.11.2024г. жалба е просрочена. Определението е правилно. Върховният административен съд, нееднократно е имал възможността да посочи, че 14 дневният срок за обжалване на индивидуалните административни актове по ЗУТ, се отнася и за формираните мълчаливи откази. Формиран в административно производство по ЗУТ мълчалив отказ, подлежи на оспорване в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Посочения законов текст е специален за оспорване на индивидуалните административни актове по ЗУТ, каквито се явяват както изричните, така и мълчаливите откази, и дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 149, ал. 2 АПК. Съдебната практика по този въпрос е константна и непротиворечива. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото Административен съд Ловеч е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,