Определение № 219 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 68/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. У., роден на 11.05.1966 г., гражданин на Австрия, чрез адв. Л. Д. Й., САК, съдебен адрес: гр. София - ПК 1000, район „С.“, ул. „У. Г.” ****, против определение № 601 от 04.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1237 по описа на ВКС за 2023 г., III г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Е. У., подадена чрез пълномощник адв. Л. Й. от САК, за отмяна на определение №20022502 от 18.03.2022 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд, потвърдено с определение № 3857 от 29.04.2022 г. по ч. гр. д. № 3610/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната на осн. чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК подадената от Е. У. частна жалба вх. №23000409/14.01.2022 г. по реда на чл. 419 ГПК, като подадена след изтичане на срока за обжалване; е върнато подаденото от Е. У. възражение по чл. 414 ГПК вх. №23000407/14.01.2022 г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.11.2020 г., като подадено извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК; и е оставена без уважение подадената от Е. У. молба по чл. 420 ГПК с вх. №23000408/14.01.2022 г. за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд. В частната жалба се излагат следните съображения: Според жалбоподателя, определение № 20022502 от 18.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 21267 по описа на СРС за 2019 г., 180 с-в, както и потвърденото с него определение № 3857 от 29.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 3610 по описа на СГС за 2022 г., са съдебни актове, които макар и да не са (наименовани) „решения“, имат същите правни последици. Те са окончателни актове, с които се слага край на заповедното производство и на практика материалноправният въпрос е решен по същество. С двете определения се прегражда възможността длъжникът да реализира в какъвто и да е обем правото си на защита срещу неоснователно заведено срещу него производство по чл. 417 от ГПК и да докаже факта, че не дължи твърдяните от заявителя-кредитор суми. Излагат се съображения, че стеснителното тълкуване на процесуалният институт на отмяната, предвиден в ГПК, и приемането, че тя се отнася и прилага само по отношение на решения, но не и на други съдебни актове, имащи същите и/или сходни последици, представлява нарушение на ГПК, на ЕКПЧОС и на правото на ЕС като жалбоподателят счита, че в процесния случай изключването на двете определения от кръга на актовете, които подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК, по своята същност е отказ от правосъдие, доколкото чужденецът Е. У. не разполага с друг път на защита срещу връщането на частната му жалба срещу Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 21267/2019 г. по описа на СРС, 180-ти с-в, и оставянето в сила на издадената по делото заповед за незабавно изпълнение. По тези и други подробни съображения, жалбоподателят моли да бъде отменено определение № 601 от 04.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1237 по описа на ВКС за 2023 г., Трето г. о. като незаконосъобразно и неправилно като се постанови ново определение, с което да бъде допусната до разглеждане молбата на Е. У. по чл. 303 от ГПК пред ВКС и същата да бъде уважена. Постъпил е отговор на частната жалба от адв. А. Б. в качеството й на пълномощник на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Т. А.” № 26, съдебен адрес: гр. София, ул. „И. Д.” ***, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излагат се съображения, че процесното определение, с което съдът е приел, че частната жалба и възражението по чл. 414 ГПК следва да бъдат върнати като просрочени, а молбата за спиране по чл. 420 ГПК е оставена без уважение, не е сред актовете, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: С определение №20022502 от 18.03.2022 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд в хода на развило се заповедно производство със заявител „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК 130598160, съдът е върнал на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК подадената от Е. У. по реда на чл. 419 ГПК в качеството му на длъжник частна жалба вх. №23000409/14.01.2022 г. като подадена след изтичане на срока за обжалване; върнал е подаденото от Е. У. възражение по чл. 414 ГПК вх. №23000407/14.01.2022 г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.11.2020 г. като подадено извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК; и е оставил без уважение подадената от Е. У. молба по чл. 420 ГПК с вх. №23000408/14.01.2022 г. за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд. По подадена от Е. У. частна жалба срещу посоченото определение е образувано в. ч. гр. дело № 3610/2022 година по описа на СГС, по което съдебният състав, разгледал частната жалба, е постановил определение № 3857 от 29.04.2022 г. по ч. гр. д. № 3610/2022 г., с което е оставил без уважение частната жалба по съображения, че както подадената частна жалба по чл. 419 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, така и възражението по чл. 414 ГПК, са просрочени. На 30.11.2022 година жалбоподателят е депозирал пред ВКС молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на постановеното в заповедното производство определение №20022502 от 18.03.2022 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд, потвърдено с определение № 3857 от 29.04.2022 г. по ч. гр. д. № 3610/2022 г. по описа на Софийски градски съд. С определение № 601 от 04.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1237 по описа на ВКС за 2023 г., III г. о., молбата за отмяна е била оставена без разглеждане. По наведените в частната жалба доводи настоящата касационна инстанция приема следното: Съгласно изричната разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът в заповедното производство може да възрази в месечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като при заповед по чл. 417 ГПК връчването се извършва от съдебния изпълнител. Разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК предвижда, че разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение като частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. Сроковете по чл. 414, ал. 2 ГПК, относими към хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение, която се връчва от съдебния изпълнител, по съществото си са преклузивни и спазването им ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителната за съдилищата практика, проведена в т. 5.а на ТР№4/2014 г., съдът следи служебно за спазване на тези срокове като същите не могат да бъдат продължавани. Законодателят изрично е предвидил възможност за страната, която е пропуснала възможността да оспори вземането, при наличие на предвидените в чл. 423, ал. 1 ГПК обстоятелства, да възрази по този ред пред въззивния съд. Уреденото в чл. 423 ГПК производство безпротиворечиво и неизменно се разглежда в практиката на ВКС като извънинстанционно производство, аналагично по съдържание и последици на отмяната на влезли в сила решения, уредена в чл. 303 и сл. ГПК, тъй като при уважаване на възражението се възобновява висящността на заповедното производство и се открива възможност пред длъжника да упражни защитата, предвидена в чл. 414 или чл. 419 ГПК. В това производство окръжният съд не действа като редовна въззивна инстанция, а като извънредна и единствена такава. За разлика от посочената по-горе уредба, касаеща защитата на правата на длъжника в заповедното производство, производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. В ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6, е изяснено, че определенията не подлежат на отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК, с изключение на определението, с което производството по делото е прекратено поради отказ от иска. Съгласно мотивите към т. 3 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 год., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, целта на производството по Глава 24 ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът. Именно тази цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо действие, произтичащо от установеното с решението правно положение, задължаващо страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение /чл. 298, ал. 1 ГПК/ и непререшаемост на спора - чл. 299 ГПК/. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Определението, чиято отмяна е претендирал молителят Е. У., е постановено в хода на заповедното производство, в което заповедният съд, в изпълнение на своите служебни правомощия, е приел, че подадените от длъжника частна жалба по реда на чл. 419 ГПК и възражение, че не дължи вземането, са депозирани след изтичане на предвидения в закона месечен срок. Въпросното определение не е от кръга на съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Законодателят е предвидил специален извънинстанционен способ за защита на правата на длъжника в заповедното производство, уреден в разпоредбата на чл. 423 ГПК. Обжалваното в настоящото производство определение № 601 от 04.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1237 по описа на ВКС за 2023 г., III г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Е. У., подадена чрез пълномощник адв. Л. Й. от САК, за отмяна на определение №20022502 от 18.03.2022 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд, потвърдено с определение № 3857 от 29.04.2022 г., по ч. гр. д. № 3610/2022 г. по описа на Софийски градски съд, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение