Определение № 831 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2482/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С определение № 540 от 07.07.2023г. по делото не е било допуснато касационно обжалване на решение № 320 от 27.06.2022г. по в.т.д. № 156/2022г. на Апелативен съд – Пловдив по подадена от „Ормед Саглък Ю. С. ве Тиджарет“ А.Ш., търговско дружество, регистрирано в Република Турция, касационна жалба. С определението от 07.07.2023г. е било отхвърлено искането на насрещната страна „Б.“ ООД за присъждане на разноски за адвокат – 2 625 лева по договор за правна защита и съдействие от 05.09.2022г., съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Възприето е било, че разноски по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК не могат да бъдат присъждани, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е за подаване на отговор на касационната жалба, но такъв отговор не е постъпил в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. С молба вх. № 9602/07.08.2023г., подадена по пощата на 04.08.2023г., от „Б.“ ООД е поискано определение № 540 от 07.07.2023г. по делото да бъде изменено (допълнено), като касаторът бъде осъден да заплати сумата от 2 625 лева, което е минимално възнаграждение по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като отговорът на касационната жалба е подаден своевременно и него е представен договор за правна помощ, както и списък на разноските. Отговорът на касационната жалба е бил подаден чрез „Български пощи“ АД на 05.09.202022г. в законоустановения срок. Към молбата по чл. 248 от ГПК е представен приемо-предавателен протокол от 05.09.2022г. с подпис на длъжностно лице и печат на „Български пощи“ АД. Касаторът „Ормед Саглък Ю. С. ве Тиджарет“ А.Ш. не е дал становище по молбата. Подадената молба за изменение (допълнение) на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването. По същество молбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението от 07.07.2023г. по делото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив, при което на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, на насрещната страна „Б.“ ООД са дължими направените във връзка с производството разноски – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. С оглед допълнително представения приемо-предавателен протокол от 05.09.2022г. за изпращане на отвора на касационната жалба чрез „Български пощи“ АД, срокът за подаване на отговора следва да се приеме спазен (чл. 62, ал. 2 от ГПК). Той е изтекъл едва на 15.09.2022г. Разноските в касационното производство са установени като направени - по представен договор за правна защита и съдействие от 05.09.2022г., сключен между „Б.“ ООД и адвокат Й. К. Н.. За сумата в договора е удостоверено, че е платена в брой. Относно тези разноски от касатора не е възразявано да са прекомерни, както и изобщо липсва възражение по молбата по чл. 248 от ГПК за допълване на определението по чл. 288 от ГПК. Воден от горното съдът