Определение № 6171 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Овергаз Мрежи“ АД против Определение № 20397/17.10.2024 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 8546/24 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Овергаз Мрежи“ АД срещу Решение № ДПРМ-1 от 01.08.2024 г. на КЕВР и е прекратено производството по адм. д.№ 8546/2024г. по описа на АССГ. Съдът е постановил обжалвания резултат, приемайки, че жалбоподателят не е адресат на оспорения акт и той не засяга пряко и непосредствено правната му сфера. Съдът е приел, че решението на КЕВР би могло да има само косвено и определено въздействие върху дружеството. В частната жалба се поддържа неправилност на определението и се иска отмяната му. „Овергаз Мрежи“ АД възразява срещу решаващия извод на административния съд за липсата на интерес от оспорването на решението на КЕВР. Обосновава интереса си от оспорване на решението със следните доводи: засегната е правната сфера на дружеството в качеството му на лицензиант за разпределение природен газ и снабдяване с природен газ за територията Банско и Разлог, наред с други територии по лицензиите; засягането се състои във възпрепятстване на изпълнение на лицензионните задължения и инвестиционната програма за развитие на газоразпределителната мрежа на териториите на общините Банско и Разлог; дружеството е участвало в процедурата по одобрение на десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Частният жалбоподател иска отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за решаването му. Претендира разноски. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ чрез юрисконсулт Башлиева изразява становище за неоснователност на частната жалба. Съображенията на ответника се сочат в писмен отговор, представен на 21.11.24 година. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима и основателна. Допустима е, тъй като е подадена от страна по делото, в срока по чл.230 АПК, срещу определение, което е неблагоприятно за частния жалбоподател и, което подлежи на обжалване. Основателна е по следните съображения: Административният съд е приел, че предмет на оспорване пред него е изцяло Решение № ДПРМ-1 от 01.08.2024 г. на КЕВР, с което на осн. чл. 21, ал.3, т.8, във връзка с чл.81г от Закона за енергетиката и чл.112 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, Комисията приема решение за одобряване на десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2024-2033г., представен със заявление с вх. № Е-15-45-15 от 02.05.2024 година. Предметът на жалбата, обаче, се е нуждаел от уточнение, което административният съд не е изискал. Видно от жалбата до АССГ е, че в титулната част и в петитума й се сочи цялото решение на КЕВР като предмет на жалбата. От обстоятелствената част на жалбата става ясно, обаче, че жалбоподателят е недоволен от тази част от решението на КЕВР, в която Комисията е одобрила предложеното с десетгодишния план за периода 2024-2033 от „Булгартрансгаз“ ЕАД проектът за изграждането на нови газопроводни отклонения с АРГС до гр. Банско и Разлог да бъде преместен от раздел „Проекти за развитие на инфраструктура за пренос и съхранение на природен газ в периода 2015-2017, за които е взето инвестиционно решение“ в раздел „Проекти за развитие на инфраструктурата за пренос на природен газ в периода 2024-2033, за които предстои да бъде взето окончателно инвестиционно решение“. При това разминаване в обстоятелствената част на жалбата и нейния петитум, административният съд е дължал изясняване на точния предмет на жалбата – дали решението на КЕВР се обжалва частично или изцяло. В случай, че решението се обжалва изцяло, е следвало да изиска посочване на съображения за неговата незаконосъобразност в останалата част. Неправилно, административният съд е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, само заради това, че не е адресат на акта на КЕВР. Константна и многобройна е съдебната практика, че за интереса от съдебно оспорване, е от значение ефектът на оспорения акт върху правната сфера на оспорващия - дали издаденият / в случай, че административния орган е едноличен/ или приетият / при колективен административен орган/ акт засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя. Твърдения за такова засягане са направени в жалбата до съда от жалбоподателя. Твърди се, че жалбоподателят е ползвател на газопреносната мрежа и като лицензиант за дейността – разпределение на природен газ има поети задължения за развитие на тази мрежа, както и планирани инвестиции за тази цел. Твърди се, че изпълнението на задълженията на лицензианта за разпределение на природен газ е в пряка връзка с изпълнение на ангажиментите на лицензианта за дейността пренос на природен газ, поради което развитието на газоразпределителната мрежа е в пряка зависимост от развитието на газопреносната мрежа. Всички тези твърдения на жалбоподателя, обосноваващи интереса му от оспорването, съдът е следвало да провери. За целта, е следвало да изиска от жалбоподателя информация относно лицензионните му задължения, поети във връзка с неговата дейност за районите на Банско и Разлог, инвестиционните му предвиждания за районите на тези населени места и едва тогава да прецени, решението на КЕВР в коментираната от жалбоподателя част, препятства ли или не изпълнението на поетите ангажименти и инвестиционните намерения на жалбоподателя. Ако това е така, решението на КЕВР в посочената част засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, поради което той има интерес от оспорването. Воден от горните съображения и на осн. чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд