Определение № 50198 от 06.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 779/2021 г.

Постъпила е частна жалба с вх. № 6282/21.07.2022г. от „Аеропак Инженеринг“ООД против „разпореждане без номер от 16.06.2022г.“ В частната жалба се излагат твърдения, че същото разпореждане е било връчено на частния жалбоподател ведно с определение № 30/25.01.2022г. и определение № 375/16.06.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о., с което се оставя без уважение молбата на дружеството за освобождаване от внасяне на държавна такса за разглеждане от ВКС на допуснатата до касационно обжалване част от касационната жалба на дружеството. По същество се обосновават доводи, че са налице основания за освобождаване от внасяне на държавната такса. След констатация за нередовност на частната жалба и след депозиране на обяснение от деловодството на ТК относно връчено на 14.07.2022г. съобщение с верен номер на приложено към призовката определение, а именно - № 256/16.06.2022г. по ч.т.д. № 1194/2022г. на ВКС,II т.о., доколкото не е била ясна волята на страната кой съдебен акт обжалва, е било постановено разпореждане от 23.08.2022г. за оставяне без движение на частната жалба и са дадени указания на дружеството да уточни: дали обжалва несъществуващо /непостановено от съда/ разпореждане от 16.06.2022г., или определение № 30/25.01.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о. или определение № 256/16.06.2022г. по ч.т.д. № 1194/2022г. на ВКС, II т.о. С молба от 12.09.2022г. „Аеропак Инженеринг“ООД уточнява, че на 05.09.2022г. е получило съобщение за постановеното разпореждане от 23.08.2022г. Счита, че указанията по него са крайно неясни и го объркват, като изрично посочва, че „обжалва съобщението /връчено на 14.07.2022г./, което сме приели за разпореждане на съда“, а двете връчени с него определения / № 30/25.01.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о. и № 256/16.06.2022г. по ч.т.д. № 1194/2022г. на ВКС, II т.о./ са само обсъдени в жалбата, защото били „силно впечатлени“ от тях. В същата молба е направено искане за отвод на членове на състава – съдия Кр.Генковска и съдия А.Христова, поради произнасянето им по други дела между страните. По искането на осн. чл.22 ГПК: Искането е мотивирано с твърдение, че посочените съдии са се произнасяли неправилно и във вреда на дружеството. Настоящият състав на ВКС констатира следното: Съдия Кр.Генковска е участвала в състава, постановил определение № 80/14.02.2020г. по ч.т.д. № 8/2020г. на ВКС, I т.о. Със същото е било потвърдено определение № 3046/24.09.2019г. по ч.гр.д. № 4320/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството срещу разпореждане № 3941/26.03.2019г. по т.д. № 3187/2016г. на СГС. С последното СГС, като администриращ съд по частна жалба вх. № 39356/22.03.2019г. от „Аеропак Инженеринг“ООД срещу определение № 1214/28.02.2019 г., по т.д. № 3187/2016г. на СГС, е постановил, че „ с определение от 28.02.2019г. съдът е указал на ответника, че същото не подлежи на обжалване. Видно от отбелязванията по делото, препис от определението е изпратен на ответника – да се изиска справка относно връчването на преписа, с оглед преценка подадена ли е жалбата в седмичен срок от връчването. По допустимостта на жалбата – компетентен да се произнесе е САС.“ За да се произнесе по частна жалба по ч.т.д. № 8/2020г. на ВКС, I т.о. съставът на ВКС е взел отношение по процесуалния въпрос за възможността за самостоятелен инстанционен контрол на разпореждане № 3941/26.03.2019 г. по т.д. № 3187/2016г. на СГС, който попада извън предмета на касационната жалба по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о. Съответно съдия А.Христова е била член на съдебния състав на САС по т.д. № 2607/2017г., постановил решение № 2071/01.08.2018г., по спор между същите страни, но по друго правоотношение. В нито един от посочените случаи не е налице някоя от хипотезите на чл.22, ал.1 ГПК и искането за отвод на съдиите следва да не се приеме. По допустимостта на частна жалба с вх. № 6282/21.07.2022г. от „Аеропак Инженеринг“ООД: След направеното уточнение с молба от 12.09.2022г. изрично частният жалбоподател обжалва: „разпореждане без номер от 16.06.2022г.“ на ВКС, I т.о. по т.д.№ 779/2021г. Видно от същата молба това разпореждане според частния жалбоподател е обективирано в изпратеното на 16.06.2022г. до него съобщение, връчено му на 14.07.2022г. с указания, че съгласно определение № 30/25.01.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о., е допуснато касационно обжалване и в едноседмичен срок следва да представи банково бордеро за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 852,31лв. за разглеждадне на касационната жалба, като при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено. Видно от съдържанието на цитираното съобщение и от обясненията на деловодството на ВКС със съобщението на дружеството са били връчени копие от определение № 30/25.01.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о. и от определение № 256/16.06.2022г. по ч.т.д. № 1194/2022г. на ВКС, II т.о. С определение № 30/25.01.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о. е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 12270/09.11.2020 г. по в.т.д. № 741/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД към „Аеропак инженеринг“ ООД, в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/02.10.2009 г. и Анекс № 2/16.11.2010 г., за следните суми: договорна лихва в размер на 41 131,30 лв. за периода от 21.10.2011 г. до 24.04.2013 г.; имуществена застраховка в размер на 1 484,07 лв. за периода от 15.01.2013г. – 24.04.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 05.08.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18325/2013 г. на СРС и в частта на разноските, като е било указано на „Аеропак инженеринг“ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 852,31 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. Същото определение е било съобщено на „Аеропак инженеринг“ ООД на 07.02.2022г. С молба от 14.02.2022г. дружеството е поискало да бъде освободено от внасяне на държавна такса. По молбата е било постановено определение № 59/21.03.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о. Последното е било обжалвано от „Аеропак инженеринг“ ООД с частна жалба от 15.04.2022г., по която е било образувано производството по ч.т.д. № 1194/2022г. на ВКС, I т.о. С определение № 256/16.06.2022г. по ч.т.д. № 1194/2022г. на ВКС, II т.о. е било потвърдено определение № 59/21.03.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о. Определение № 256/16.06.2022г. по ч.т.д. № 1194/2022г. на ВКС, II т.о. е окончателно, поради което касаторът дължи заплащане на държавна такса. След окончателното разрешаване на въпроса по молбата за освобождаване на „Аеропак инженеринг“ ООД от внасяне на държавна такса по сметка на ВКС на посоченото дружество повторно е било изпратено съобщение / от дата 16.06.2022г. и получено на 14.07.2022г./ с указания относно задълженията му по определение № 30/25.01.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о. Така коментираното съобщение не възпроизвежда съдържание на нов различен от постановените вече актове на съда, поради което и не може да бъде споделена тезата на частния жалбоподател, че с него му се съобщава „разпореждане без номер от 16.06.2022г.“ Поради липса на предмет на обжалване частната жалба се явява недопустима и следва да се върне. Водим от което, съставът на ВКС, I т.о.