Определение № 1421 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 119/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Агромилк протеин“ ООД, ЕИК 104039076, чрез адвокат И. Испиридонова, срещу определение от 18.11.2024 г., постановено по адм. дело № 7237/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което тричленен състав на осмо отделение е спрял производството по делото до постановяването на акт по тълкувателно дело № 2/2024 г. на ВАС. Частният жалбоподател счита определението за незаконосъобразно, като постановено в противоречие с тълкувателно решение №8/2014 г. на Върховния касационен съд, постановено по субсидиарно приложимия в случая чл. 292 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София не взема становище. Производство пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на директора на ОДОП София, подадена чрез юрисконсулт Петрова, против решение № 5586 от 17.05.2024 г., постановено по адм. дело №10002/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт от 16.06.2023 г. С обжалваното определение съдът е приел, че е образувано по искане на председателя на ВАС тълкувателно дело № 2/2024 г. на ВАС, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“, отговорът на този въпрос е от значение за решаването на отнесения пред него правен спор, при което е спрял производството по делото. Съдебният акт съдържа указание, че подлежи на обжалване. Частната жалба е недопустима. Определението за спиране на делото е постановено в производство по гл. XIII АПК, в което съдът действа като касационна инстанция. Касационната съдебна инстанция може да спре производството по висящото дело при образуване на тълкувателно дело на основание чл. 292 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК и определението за спиране не подлежи на обжалване. Изрично в този смисъл е ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се основава частния жалбоподател. Съгласно т. 1 от него, при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос, какъвто е настоящия случай, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК. Съответно, според т. 2 от ТР, определенията на състави на ВКС за спиране на касационното производство поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение не подлежат на обжалване. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, а приложимостта на ГПК е с оглед препращането от чл. 144 АПК. Като недопустима частната жалба следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство прекратено. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,