Определение № 51 от 11.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 808/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ,ал. 2 ГПК, вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на ЗК [фирма] – [населено място] срещу протоколно определение от 23.10.2012 г. по т.д. 4385/11 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено производството по отношение на [фирма] – трето лице помагач на страната на ЗК [фирма] – [населено място]. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.2 75, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е прекратил частично по отношение на подпомагащата въззивника страна образуваното пред него т.д. № 4385/2011 г., поради това, че дружеството – помагач е непререгистриран търговец. Частната жалба е основателна. Въпросът относно това, дали непререгистрираните търговци притежават пасивна процесуална легитимация и могат ли срещу тях да се образуват съдебни производства след 01.01.2012г., изцяло относим към мотивирането на обжалваното прекратително определение по отношение на такъв търговец, е бил разрешен със задължителна практика, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК- определение №1002/12г. по ч. т.д. №758/12г. на ВКС, ІІ т.о., определение №726/12г. по ч. т. д. 512/12г. на ВКС, ІІ т.о. С цитираните определения изрично е прието, с оглед тълкуване на нормите на пар. 5в ПЗР ЗТР, че от изтичане на срока по пар. 4, ал.1 ПЗР ЗТР до служебното заличаване на търговски дружества и кооперации от А. / 31.01.2017г./ непререгистриралият се търговец не е неправосубектен, а с ограничена от закона правоспособност.Този търговец е с прекратена дейност, като по силата на пар.5в, ал.2 ПЗР ЗТР му е отнето правото да осъществява търговска дейност, да предявява искове, да подава молби за образуване на изпълнителни производства и да извършва разпоредителни сделки с имуществото си, освен за погасяване на задължения към работници и служители и публични задължения. По аргумент на обратното основание не му е отнета процесуалната дееспособност да отговаря по такива спорове, независимо кога същите са заведени. Разпоредбата на пар.5в, ал.1 ПЗР ЗТР не е относима към процесуалната правосубектност или легитимация на непререгистриралия се търговец, като страна в съдебното или в изпълнителното производство, а е свързана със защита на кредиторите на търговеца, както и на непререгистриралия се търговец, в случай, че същия е ищец, завел иска си преди 01.01.2012г., осигурявайки реализирането на правните последици от решението по висящия спор в производството по ликвидация. С оглед изложеното, допуснато е противоречие със задължителна практика на ВКС, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение