Определение № 419 от 03.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3206/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Г. Г., П. Г. Г. и В. Г. Г. против определение № 974 от 01.12.2014 г. по в. гр. д. № 291/2014 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е оставено без уважение доказателственото искане на частните жалбоподатели за назначаване на тройна съдебно – счетоводна експертиза. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна, но срещу съдебен акт неподлежащ на самостоятелно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Определение на въззивен съд, с което е оставено без уважение направено доказателствено искане за допускане и събиране на определено доказателство, не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалване - чл. 274, ал. 1, т. 2 - ра ГПК. Следователно това определение не подлежи на инстанционен контрол. Правилността на извършените от съда процесуални действия по допускане на доказателства с оглед тяхната допустимост и относимост е предмет преценка при евентуален инстанционен контрол на постановеното решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение