Определение № 3549 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2744/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. Г. У., чрез процесуален представител адв. К. Илиев против определение № 1294 от 12.01.2026г., постановено по адм. дело № 13200/2025г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата й против решения на Общото събрание на Медицински факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски", обективирани в протокол от заседание на 24.11.2025г. за избор на декан и членове на факултетния съвет и производството по делото е прекратено. В частна жалата се твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни доводи в частната жалба се оспорват изводите на АССГ, че оспорените решения не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК и не носят белезите на административни актове. Твърди наличието на противоречива съдебна практика, относно характера на актовете на органите на висшите училища по смисъла на чл.6 ЗВО. По подробно развити доводи в частната жалба претендира отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за разглеждане по същество. Ответникът – Общото събрание на Медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски", не ангажира становище по частната жалба. Върховния административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частна жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение и остави подадената от У. жалба без разглеждане, съдът е приел, че предмет на оспорване са решения на Общото събрание на Медицински факултет при СУ "Св. Климент Охридски", обективирани в протокол от заседание на 24.11.2025г. за частичен избор на еднолични и колективни мандатни органи за управление на основното звено на Висшето училище. АССГ е приел, че по арг. от чл.24, ал.1 във вр. с чл.38, ал.1 ЗВО, Общото събрание на факултета няма качеството на орган на управление на висшето училище, поради което и актовете му не подлежат на съдебен контрол. Общото събрание на факултета е упражнило свои автономни избирателни права, а не властнически правомощия с административноправни последици и взетите решения не засягат права и законни интереси на лица, извън адресатите им, избраните декан и членове на Факултетния съвет. Тези решения са функция на академичното самоуправление като елемент от академичната автономия на Висшето училище, съгласно чл.21, ал.1, т.1 във вр. с чл.19, ал.3 ЗВО. Предвид отсъствието на положителните процесуални предпоставки - годен за обжалване административен акт и правен интерес от оспорването, съдът е счел жалбата за недопустима и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК я оставя без разглеждане и пракратява производството. Определението е правилно. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично предвидените в закон. Оспорването на административните актове по съдебен ред е средство за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и средство за контрол върху държавните органи - в съответствие с установеното в закона да упражняват предоставената им от законодателя държана власт. Една от формите за контрол е предвидена в чл. 38 ЗВО - актовете на органите за управление на висшето училище, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тази правна възможност не превръща автоматично всички актове на органите за управление на висшите училища в индивидуални, общи или нормативни административни актове. Законодателят е посочил, че на обжалване по реда на кодекса подлежат актовете на органите на управление. Разпоредбата на чл. 38 ЗВО не съдържа изброяване на органите на управление на висшето училище. Цитираната разпоредба сочи процесуалния ред за оспорване, включително и съдебния контрол, на актовете на органите за управление на висшето училище. А органите на управление са изчерпателно изброени с разпоредбата на чл. 24 ЗВО. Съгласно чл. 26 ЗВО факултетът е основно звено на Висшето училище, което обединява не по - малко от три катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от областите на висшето образование, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение. Факултетът има свои органи на управление съгласно чл. 26, ал. 2 ЗВО, а именно: общо събрание, факултетен съвет и декан, които имат мандат 4 години и този мандат не се прекъсва при провеждане на частични избори. Правомощията на Общото събрание са посочени в разпоредбата на чл.26, ал. 5 ЗВО и Правилника за устройството и дейността на СУ "Свети Климент Охридски" и се свеждат най - общо до избор на еднолични и колективни, мандатни органи за управление, включително избор на декан на факултета и определяне на числения състав на факултетния съвет. Спорния въпрос по делото е подлежат ли на съдебен контрол, решенията на Общото събрание на факултета, приети въз основа на посочените по - горе правомощия и носят ли те белезите на административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Настоящата касационна инстанция намира, че АССГ е дал верен отговор и оспореното определение е правилно. Споделят се изцяло изводите на съда, че оспорените решения не са индивидуални административни актове, поради което не подлежат на обжалване по реда на АПК. Общото събрание е упражнило свои автономни избирателни права, а решенията не съдържат властнически изявления с административноправни последици. Решенията не създават пряко права и задължения освен за избрания декан и членове на факултетния съвет. Решенията ОС на Медицински факултет при СУ "Св. Климент Охридски", обективирани в протокол от 24.11.2025г. не съдържат властнически волеизявления на колективния орган, а волеизявления за избор на органи на факултета, същите не носят белезите на административен акт във вида и формите, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс и оспорването им е недопустимо. Правилно административният съд е приел,че актовете на органите на управление на факултета са изключени от съдебен контрол за законосъобразност, съобразно разпоредбата на чл.38 от Закона за висшето образование. Безспорно е, че частната жалбоподателка не е адресат на решенията на Общото събрание на факултета, но чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) и чл. 147, ал. 1 от АПК не обвързват правото на оспорване с формалното качество на лицето на адресат на административния акт, а със засягането на негови субективни права и законни интереси. Съдържанието на понятието "засягане" е установено от Конституционния съд в решение № 21 от 26.10.1995 г., по конституционно дело № 18/1995 г., като същото е свързано с правото по чл. 56 от Конституцията. Административният акт или приравненият на административен акт акт на друг орган - приравнен по отношение възможността да бъде оспорен по реда на АПК, както е в случая, ще "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, граждани и юридически лица/организации по смисъла на § 1, т. 2 от АПК когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Засягането трябва да е правно, т. е. да се посяга на установени в правото техни права или законни интереси, същото следва да е лично за носителя на правото на оспорване и да е пряко - произтичащо от разпореденото с оспорения акт. В случая решението касае избор на мандатни органи на основното звено на учебното заведение, а самата жалбоподателка не е негов адресат. В решението не се съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателката и същата не е процесуално легитимирана да го обжалва. При липсата на пряк правопроменящ или правопогасяващ ефект на решението по отношение правната сфера на иницииралата производството частна жалбоподателка, АСГГ е достигнал до законосъобразен правен извод, че същата няма правен интерес от търсената съдебна защита. Изложените подробни мотиви в обжалваното определение се споделят и от настоящия състав, поради което няма нужда да бъдат преповтаряни. Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а определението на АССГ като правилно следва да се остави в сила. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение