Определение № 7270 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5806/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от полицейски инспектор в Районно управление (РУ) – Приморско към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас срещу Определение №3629 от 27.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Бургас по адм. дело №809/2026 г., в частта в която е спряно предварителното изпълнение на Заповед № 26-4635-000039 от 01.04.2026 г. издадена от полицейски инспектор в РУ – Приморско към ОДМВР – Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Частният жалбоподател - полицейски инспектор в РУ – Приморско към ОДМВР – Бургас счита, че определението е неправилно. Излага, че като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът е управлявал моторното превозно средство (МПС) след употреба на наркотици. Счита, че не са налице основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Сочи, че като мотиви за необходимостта от спиране на предварителното изпълнение на мярката административният съд е посочил трудовата заетост на В. като управител на склад в гр. Приморско, който съгласно представената длъжностна характеристика следва да пътува из страната за срещи с доставчици и клиенти, както и здравословното състояние на жената, с която същият живее на семейни начала. Съгласно изричната законова разпоредба - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, преценката за наличието на основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта съдът прави само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. В случая липсват доводи на жалбоподателя, защо счита житейската ситуация, в която е поставен за ново обстоятелство, липсват и предоставени на съда доказателства в тази насока. Въпреки това административният съд без да обсъжда задължителното законово изискване, обстоятелствата да са нови, е постановил спиране на производството и с това е допуснал нарушение на материалния закон. Възприетите от административния съд като значителни и трудно поправими вреди, произтичащи от невъзможността на жалбоподателя да полага труд поради естеството на заеманата от него длъжност и създаването на риск за здравето на жената, с която той живее на семейни начала, не могат да се противопоставят на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона, свързан със здравето и сигурността на гражданите при движението им по пътищата. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено. Към частната жалба е представен препис от Протокол, per. № И-3742 от 16.04.2026 г., лаб. № 3024/2026 г. за химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, изготвена от експерти на Химикотоксикологичната лаборатория при Военномедицинска академия, съгласно който в кръвта на И. В. В. е установено наличие на метаболит на наркотичното вещество кокаин. Ответникът – И. В. В. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – Бургас е спрял предварителното изпълнение на Заповед № 26-4635-000039 от 01.04.2026 г. издадена от полицейски инспектор в РУ – Приморско към ОДМВР – Бургас, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Приел е, че от наличните по делото доказателства, се установява, че В. работи по трудов договор на длъжност управител в Търговски комплекс „Перла“ магазин и склад, с месторабота гр. Приморско. Съобразно представената длъжностна характеристика едни от основните му задължения са да провежда срещи с доставчици и производители в цялата страна, да провежда лични срещи с клиенти, да разнася оферти, да договаря условия на доставките. Поради това за изпълнение на трудовите си задължения, В. е необходимо да притежава СУМПС. Предварителното изпълнение на процесната заповед би го лишило от доходи и би могло да му причини трудно поправими вреди. Наред с това съдът е приел, че предварителното изпълнение на ПАМ би могло да доведе до значителни вреди и в личния живот на В., тъй като видно от приложените болничен и амбулаторен лист, жената с която живее на семейни начала е бременна с поставена медицинска диагноза [заличен текст]. С лишаването му от възможността да управлява МПС, би се създал реален риск за здравето й, тъй като ще бъде препятствана възможността да й бъде осигурена своевременна медицинска помощ. Съдът е посочил, че жалбоподателят ще бъде затруднен и при осъществяване на грижите за малолетното си дете и спазване на определения от съда режим на лични отношения. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е основателно. Определението е неправилно. Оспорената Заповед № 26-4635-000039, издадена на 01.04.2026 г., от полицейски инспектор в РУ – Приморско към ОДМВР – Бургас, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, а и от представените доказателства, се установява, че на И. В. В. би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС, тъй като би се затруднило упражняването на някои от задълженията му във връзка с трудовата му дейност. Тази вреда обаче не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Що се отнася до здравословното състояние на жената, с която В. твърди, че живее на съпружески начала, при нужда би могла да се използва спешна медицинска помощ. Дори и да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Като е достигнал до извод за основателност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено в обжалваната част. Вместо него следва да се постанови друго, с което искането на И. В. В. за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение