Определение № 75 от 08.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 321/2010 г.

Производството пред ВКС е образувано, на основание чл.43,т.3 НПК, по повод искане на районен съд- гр. К. за промяна местната подсъдност на н.о.х.д. № 502/10год. по описа на съда. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, намира следното: В районен съд – гр. К. е внесен обвинителен акт срещу Б. Х. Б. и Д. Й. К., с който им е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2,пр.ІІ-ро, във вр. с чл.20,ал.2 НК. Образувано е н.о.х.д. № 502/10год. по описа на съда. Всички съдии са се отвели от разглеждане и решаване на делото по същество, на основание чл.29,ал.2 НПК, за да не бъдат породени съмнения у страните, за проявена от тяхна страна предубеденост и безпристрастност при решаване на делото, предвид служебните им взаимоотношения с майката на единия подсъдим. Сезиран е ВКС на РБ за промяна местната подсъдност на делото. Искането на районния съд е основателно. Налице са предпоставките на чл.43,т.3 НПК. Видно от приложените по делото разпореждания за самоотводи на съдиите, съдът, на който делото е подсъдно по правилата за местната подсъдност, не може да образува състав. За това делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване по същество на друг, еднакъв по степен съд –районен съд-гр. Сливен. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение