Определение № 3068 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2024 г.
ВАСВторо отделение13.03.2024 г.докладчик Светлозар Рачев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 179 от 16.01.2024 г., постановено по адм. д. № 49/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка с чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ и във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Златева и И. Златев и двамата от гр. Велинград, чрез процесуалния им представител адв. С. Клисурска, срещу определение № 179 от 16.01.2024 г. по адм. д. № 49/2024 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 21 от 08.01.2024 г. на кмета на Община гр. Велинград.
С нея на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ се предписва, да се извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строеж: „канализация в участък от ПИ 10450.502.3126 по КККР ([адрес]) през ПИ 10450.502.1804 по КККР (стар номер 2751, квартал 167, парцел XXI) до ревизионна шахта в ПИ 10450.502.1816 по КККР (стар номер 2763, квартал 167, парцел V) по плана на гр. Велинград”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 10450.502.1804 с адрес: област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, [адрес] по КККР, стар номер 2751, кв. 167, парцел XXI по плана на гр. Велинград, всички ПИ одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК”, в частта му от северната стена на гараж 10450.502.1804.2 до дъно парцел XXI в рамките на ПИ 10450.502.1804, ведно е изчистване на РШ в дворното място, както и без да се засяга дървесна и храстова растителност, да се почисти зоната в участък:
- дължина: до 10 м. от дъно парцел;
- широчина: от източна регулационна линия до успоредната □ линия, прокарана от среда дъно парцел, с изискване за изпълнение без промяна на трасе, нива, вид използвани материали, технически характеристики, при работа с материали и продукти, съответстващи на изискванията на чл. 169а от ЗУТ, както и изчистване на ревизионна шахта в ПИ 10450.502.1804, с указан срок. Задължени да изпълнят тези предписания са собствениците на ПИ 10450.502.1816 и на СОС в сграда с идентификатор 10450.502.1816.1, а именно частните жалбоподатели Б. Златева и И. Златев.
С частната жалба жалбоподателите твърдят неправилност и необоснованост на оспореното определение. Направено е възражение, че първоинстанционния съдебен състав неправилно е приел, че не са налице основанията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Посочено е, че разстоянието е твърде малко за реализиране на строителните мероприятия предписани от административния орган, и че той не се е основал на действащата към момента нормативна уредба, че именно дейностите по реконструкция, възстановяване, укрепване на подобни строежи следва да се реализират след изготвяне на инвестиционни проекти, разрешение за строеж, становища за здравните органи, следящи спазване на хигиенно – здравните норми. Изложено е твърдение, че назначената комисия на административния орган не е установила наличието на законно построена и въведена в експлоатация канализация, която да обслужва ПИ 10450.502.1816 и построената в него сграда, която да преминава през ПИ 10450.502.1804 и се включва в съществуваща шахта на [адрес]. В този смисъл е направен довод, че такъв обект не съществува в имота с идентификатор 10450.502.1804, и че не е налице учредена суперфиция и никога не е давано съгласие за това. Представено е от частните жалбоподатели изготвено конструктивно становище за състоянието на сградите в поземления имот, съставено от правоспособен инженер конструктор. Във връзка с него е направено оплакване, че с оглед на близостта на бъдещата строителна линейна площадка до сградите в имота и спецификата на такъв вид дейности, които в своя си характер задължително включват изпълнението на изкопни работи с различна дължина, дълбочина, ширина, водят до деформации и нарушаване устойчивостта и целостта на земната основа в тези контактни зони. Посочено е, че с оглед на текущото фактическо състояние на сградите в имота такъв вид деформации могат за окажат неблагоприятно влияние и биха довели до деформации и нарушаване на тяхната устойчивост. В този смисъл е налице риск за живота и здравето на хората, които ги обитават, както и обитателите на съседните имоти и преминаващи жители и гости на Велинград. Релевирано е възражение, че всички сгради нямат стоманобетонов скелет и са проектирани преди повече от 50 години, когато са действали други строителни норми, в този смисъл считам, че преминаването на трасето за отклонение от общата канализационна мрежа през ПИ с идентификатор 10450.502.1804 носи риск от компрометиране на сградата и влошаване на условията за застрояване. Изложен е довод, че за частния жалбоподател И. Златев това е единствено жилище което обитава, и че евентуално събаряне или нарушаване на целостта ще го лиши от него. Направено е оплакване, че могат да настъпят евентуални вреди, които зависят от не/законосъобразността на административния акт, и че последиците в бъдеще при евентуалната му отмяна ще бъдат вреди в още по- голям размер. Искат оспореното определение да бъде отменено и допуснатото предварително изпълнение на заповедта да се спре.
Ответникът кмета на Община гр. Велинград в писмено становище възразява срещу подадената частна жалба и моли тя да бъде отхвърлена, като неоснователна, а определението оставено в сила..
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното определение Административен съд - Пазарджик е приел, че спиране на допуснатото по силата на закона съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ предварително изпълнение на заповедта, може да бъде разпоредено от съда, само ако изпълнението може да причини на оспорващите значителна или трудно поправима вреда по аргумент от чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Посочил е, че при допуснато по силата на закона предварително изпълнение защитеният обществен интерес се презюмира, като в тежест на жалбоподателите е в този случай да докажат, че от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение за тях ще настъпи засягане на техния частен интерес противопоставим на обществения и държавен интерес. Съдът е приел, че жалбоподателите не представят убедителни доказателства, относими към условията по чл. 166, ал. 2 от АПК и не се твърдят вреди, които да са трудно поправими, жалбоподателите не доказват обстоятелства противопоставими на презюмираните от закона основания за допускане на предварително изпълнение. Постановено е още, че не се сочат и каквито и да е нови обстоятелства, които да обусловят спирането изпълнението на заповедта. Посочил е, че с оглед въведените възражения от жалбоподателите в случай на отмяна на заповедта те ще разполагат с възможността да претендират обезщетение по предвидения в ЗОДОВ ред. Поради това е стигнал до извода, че не са налице законовите предпоставки обуславящи спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта и е оставил без уважение искането.
Оспореното определение е правилно.
Предварителното изпълнение на оспорената заповед, както правилно и обосновано е приел Административен съд - Пазарджик, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, като съобразно ал. 2 на посочената разпоредба спирането в тези случаи може да бъде постановено от съда. В специалния закон не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове, поради което основанията за спиране са тези по общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на жалбоподателя е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е сторено, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съответен на закона е и извода на съда, че в конкретния случай искателите не сочат нито едно релевантно основание за искането си - нито евентуална вреда, която би настъпила за тях от предварителното изпълнение, нито нейния вид и размер. Наведените в частната жалба такива твърдения не са подкрепени от доказателства.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че разстоянието е твърде малко за реализиране на строителните мероприятия предписани от административния орган, и че той не се е основал на действащата към момента нормативна уредба, че именно дейностите по реконструкция, възстановяване, укрепване на подобни строежи следва да се реализират след изготвяне на инвестиционни проекти, разрешение за строеж, становища за здравните органи, следящи спазване на хигиенно – здравните норми. Видно от административния акт там всички разстояния са замерени и отчетни от органа т. е. те са взети в предвид от него и съобразени при издаване на заповедта с оглед опасността от настъпване на евентуални вреди. В нея изрично на няколко места, кмета е предписал при реализиране на необходимите ремонтни и възстановителни дейности за проправяне и заздравяване на строежа „канализация“ в описаните участъци да се спазват изискванията на чл. 74 и чл. 169, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Цитираните текстове регламентират реда и условията при който следва да се осъществят предписаните с административния акт дейности. Именно тези норми задължават жалбоподателите при реализирането им да имат проект, този проект да е съобразен със съществуващите в имота постройки, изкопът да бъде обезопасен, както и да се спазват изискванията за хигиена и опазване здравето на хората. Спазването и прилагането от адресатите на акта на предписаните от органа норми на чл. 74 и чл. 169, ал. 1, т. 3 от ЗУТ гарантира и превантира ненастъпването на значителни и труднопоправими вреди за тях. Именно изпълнението на строежа съобразно цитираните норми има за цел да предпази и предотврати реализирането на тези вреди. Административният орган точно заради това в административния акт не веднъж е указал и наредил как да бъдат извършени ремонтните и възстановителни дейности за да се избегне и да не се допусне настъпването им.
Изложените доводи в частната жалба относно това, че назначената комисия на административния орган не е установила наличието на законно построена и въведена в експлоатация канализация, която да обслужва ПИ 10450.502.1816 и построената в него сграда, която да преминава през ПИ 10450.502.1804 и се включва в съществуваща шахта на [адрес], и че такъв обект не съществува в имота с идентификатор 10450.502.1804, и че не е налице учредена суперфиция и никога не е давано съгласие за това не са в приложното поле на разпоредбите относими към предварителното изпълнение и неговото спиране. Те са по същество на спора и касаят законосъобразността на издадения административен акт, а не предписаното по закон негово предварително изпълнение и правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол. Като за пълното следва да се отбележи, че въпреки, че съдът не дължи произнасяне по тях, че те не се доказват от наличните по делото доказателства и данни, а по – скоро се опровергават.
Във връзка с представеното от частните жалбоподатели конструктивно становище за състоянието на сградите в поземления имот, съставено от правоспособен инженер конструктор и направените в него констатации, настоящата инстанция счита, че то не ангажира доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. В него е описано състоянието на сградите и са изложени съмнения за възможни деформации и нарушения на тяхната устойчивост. Тези съмнения и предположения са общи и бланкетни и конструктивното становище не доказва, как точно ще настъпят и, че със сигурност ще настъпят. Още повече, че то съдържа и противоречиви данни, на едно място се твърди, че всички сгради нямат стоманобетонов скелет, но при описание на гаража с идентификатор 10450.502.1804.2 е описано, че той е едноетажна масивна сграда изградена от бетонови и/или слабо армирани стоманнобетонни стени. Противоречие с твърдението за деформации и устойчивостта на сградите е налице и при описанието им като масивни сгради. Представеното в настоящата инстанция писмено доказателство за конструктивно обследване не установява нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а такива които са се осъществили преди нейното издаване.
Относно довода, че за частния жалбоподател И. Златев, това е единствено жилище което обитава, и че евентуално събаряне или нарушаване на целостта ще го лиши от него следва да се посочат следните обстоятелства. По делото има данни, че е констатирана по- буйна растителност (резултат от избила битова вода и непочистена шахта), лошо експлотационно състояние на стоежа – канализация, съмнение за избили фекални води и опасения, че може да има излив на такива в зоната на прекъсване на тръбата, произволно оттичане на повърхностни води, опасност от потенциално компрометиране на подпорна стена. Всички тези данни доказват, че съществува реална опасност за нанасяне на щети на сградния фонд в процесния имот, но и в съседни имоти, както и опасност за здравето на хората, ако не бъдат реализирани и извършени необходимите ремонтни и възстановителни дейност за поправяне и заздравяване на строежа – канализация. За да се защити именно интереса на частните жалбоподатели и в частност на Златев, както и обществения такъв следва да не се спира предварителното изпълнение на заповедта.
Нито един от доводите на частните жалбоподатели не установява обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, за евентуалното причиняване на труднопоправима или значителна вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, както и в тази насока не се представят каквито и да било доказателства, като представените пред касационната инстанция не са такива, които да установяват значителна или труднопоправима вреда. Правилно в оспореното определение е посочено и че при евентуална отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й, оспорващите разполагат с изрично уредена в ЗОДОВ законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди.
Неоснователен е и доводът за необоснованост на съдебния акт, такава не е налице приетото правно значение на фактите не е в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.
Във връзка с гореизложеното настоящият състав на Второ отделение намира, че оспореното определение е постановено в съответствие със закона и като такова следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
13- чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ
- чл. 166, ал. 2 АПК
- чл. 166, ал. 4 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 169 ЗУТ
- чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ
- чл. 195, ал. 5 ЗУТ
- чл. 166, ал. 2
- чл. 166, ал. 4
- чл. 229
- чл. 74