Определение № 49 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 713/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК Делото е образувано по молба вх. № 261829 от 20.01.2021г. подадена от М. Н. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 181 от 20.05.2019г. по гр.д. № 183/2019г. на Русенския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от молителката искове както следва: 1/ против И. С. Д. и Т. С. П. иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост върху 1/2 ид. част от апартамент в [населено място], пл. ”О.” № 22, бл. ”Б.”, вх. Б, ет.6; 2/ иск по чл. 23, ал.1 СК против И. С. Д. за установяване, че на основание трансформация на лично имущество ищцата е собственик на посочената 1/2 ид. част от същия имот; 3/ иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на притежаваната от ответника И. С. Д. 1/2 ид. част от същия имот, която той е продал на И. В. В.; 4/ иск по основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника И. В. В. да предаде владението върху собствената на ищцата 1/2 ид. част от недвижимия имот. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК поради неистинност на документи, които са били представени пред нотариуса при извършване покупко-продажбата на имота между ответниците. В допълнителна молба, на л. 70 от делото, без дата, се твърди, че при постановяване на решението не са взети предвид неизвестни на страните нови факти, а именно, че в пълномощното и в нотариалния акт от 2000г. имената на родителите на ответниците И. и Т. са посочени по различен начин. Сочи се и „новонастъпило обстоятелство”, а именно, че представителната власт, учредена с пълномощното, е с отлагателен срок и този срок е настъпил със смъртта на П. Т. и С. Т.. Тези две твърдения могат да се подведат по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата И. С. Д. и Т. С. П. чрез пълномощника си адв. Я. Т. вземат становище за недопустимост на молбата или евентуално за нейната неоснователност. Претендират разноски. Ответникът И. В. В. не взема становище. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на II г.о., намира същата за недопустима. За да отхвърли предявените искове съдът е установил от фактическа страна, че с нотариален акт от 27.08.1997 г. П. Т. и съпругът й С. Т. са дарили на своите деца И. С. Д. и Т. С. П. при равни права собствения си апартамент в [населено място], пл. ”О.” № 22, бл. ”Б.”, вх. Б, ет.6. С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 03.09.1999г. Т. П. е упълномощила брат си И. Д. да я представлява при продажба на собствената й 1/2 ид. част от този имот за цена по предварително споразумение, както и да го продаде сам на себе си единствено и само след смъртта на живеещите в него техни родители П. и С. Т.. С. Т. е починал на 11.11.2006 г., а П. Т. - 11.04.2016 г. През 2000г., легитимирайки се като пълномощник на Т. П. с посоченото по-горе пълномощно, И. Д. е продал на ищцата М. Н. Д. собствената на упълномощителката 1/2 ид. част. Решаващият съд е приел, че тази сделка е нищожна като сключена без представителна власт, понеже продажбата е извършена приживе на родителите, при изрично изявена воля на упълномощителката за разпореждане със собствената й идеална част само и единствено след тяхната смърт. Сделката е висящо недействителна и не е била потвърдена; напротив - през 2017г. целият имот, включително и притежаваната от Т. П. 1/2 ид. част е прехвърлен на трето лице - ответникът И. В.. Поради това съдът е заключил, че висящата недействителност е трансформирана в окончателна, договорът не поражда вещно-правно действие и ищцата не може да се легитимира като собственик на 1/2 ид. част. Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и упражнено в рамките за предвидените в закона срокове. Молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение, тъй като те са предмет на разглеждане при въззивно или касационно обжалване, но не и в извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно указанията в т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Както бе посочено, в случая молителката се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.2, пр. първо ГПК. Визираното основание дава възможност да се иска отмяна на влязло в сила решение когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Няма спор, че надлежният съдебен ред по смисъла на разпоредбата означава да е налице влязла в сила присъда на наказателен съд /респ. споразумение по наказателно дело/ или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. Молителката М. Д. не твърди да е постановена присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в посочения по-горе смисъл. Тя обосновава релевираното основание само с доводи за неистинност на документи - декларации, представени пред нотариуса при сключения договор за покупко-продажба на спорния имот. Според нея при продажбата на имота в полза на ответника И. В. ответниците И. С. Д. и Т. С. П. са декларирали пред нотариуса, че имотът е само тяхна собственост и няма права на трети лица върху него, което е невярно, предвид твърдението на молителката, че 1/2 ид.ч. от имота е нейна собственост. В допълнителната молба молителката твърди осъществена спрямо нея измама от страна на ответниците. След като не се сочат доказателства за установени престъпни обстоятелства по "надлежния съдебен ред", то липсват предпоставки за разглеждане по същество на молбата за отмяна на въведеното основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. По отношение на допълнително наведеното основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК не се представят никакви нови писмени доказателства. Като нови обстоятелства и като новонастъпили такива се твърдят факти, които са били осъществени по време на водене на процеса, несъмнено са били известни на страните и доказателства за осъществяването им са налице по делото - това начина на изписване на имената на родителите в нотариалния акт и в пълномощното, и настъпилата смъртта на родителите на първите двама ответници, която е поставена като условие в пълномощното. Тъй като тези така наречени нови обстоятелства са настъпили по време на процеса, то срокът за предявяване на молбата за отмяна по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК тече от влизане в сила на решението. Решението е влязло в сила на 22.04.2020г. когато е постановено определение по чл. 288 ГПК на ВКС за недопускане на касационно обжалване, а молбата за отмяна е подадена на 20.01.2021г., което означава, че тримесечният срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК е пропуснат и молбата не може да бъде разгледана. В обобщение молбата за отмяна е недопустима и на двете посочени основания. При този изход ответниците имат право на разноски. От страна на И. С. Д. са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3060лв. /списък по чл. 80 ГПК на л. 64 от делото/, а от страна на Т. С. П. - 2050лв. /списък по чл. 80 ГПК на л. 66 от делото/. Тези суми следва да им бъдат присъдени. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.