Определение № 725 от 10.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат К.М. като процесуален представител на Ц. Г. Ц. и Л. Т. С. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 25.І.2018г. по в.гр.д. № 3435/2017г. Ответникът по касационната жалба С. И. Х. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК, приподписан от адвокат Д.Ч., е изложил съображенията си за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. ВКС намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. По допускането на касационно обжалване ВКС взе предвид: С атакуваното решение САС е потвърдил решението на СГС от 27.І.2016г. по гр.д. № 18483/2017г., с което е прогласена за относително недействителна на основание чл.135 ал.1 ЗЗД спрямо С. Ив.Х. извършената между Ц. Ц. и Л. С. разпоредителна сделка – договор за дарение от първата на втората с нот.акт № 86/30.Х.20014г. на конкретно посочени недвижими имоти. Въззивният съд е взел предвид твърдението на ищеца в исковата му молба, че е кредитор на Цв.Ц. за вземания, за които през април и май 2014г. се снабдил със заповеди по чл.410 ГПК, приел е, че по предявени от него искове по чл.422 ГПК пред СРС са образувани три дела с предмет установяване на вземанията - за 3345 евро – част от дължима продажна цена по договор, предмет на нот.акт № ..../.....г. – гр.д. № 39207/2014г., за 12780 евро – част от получена сума по договор за покупко-продажба с нот.акт № .../....г. – гр.д. № 39208/2014г., и за 23900лв. – част от получена по договор за покупко-продажба по нот.акт № .../....г. сума – гр.д. № 39209/2014г., че бракът между ищеца и ответницата Ц. е прекратен с решение на СРС от 10.Х.2013г., че с брачен договор помежду им от ........г. те са уредили имуществените си отношения за имущество, придобито по време на брака, както и след прекратяването му, и че на 30.Х.2014г. Цв.Ц. дарила на майка си Л.С. 6 недвижими имота със запазване на правото на ползване върху тях пожизнено. Прието е, съобразявайки практика на ВКС, че качеството кредитор на ищеца по иск по чл.135 ЗЗД е налице, ако той твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти, че за действителността на вземането е без значение от каква облигационна връзка то произтича, както и че не е необходимо то да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила решение, като извод за несъществуване на вземането може да се направи само, ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. Прието е за установено в случая, че ищецът е кредитор на Ц. по силата на издадените заповеди за изпълнение за посочените по-горе суми, представляващи част от продажна цена, получена от Ц. по два договора за покупко-продажба /предмет на нотариални актове от .....ІІІ.....г. и от .....V....г./, и че е без значение дали вземанията по тях са признати с влязло в сила решение. Правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, не са предмет на разглеждане по делото, доколкото той не е съединил иска по чл.135 ЗЗД с иск за съществуване на вземанията, а и доказателства за влезли в сила решения по образуваните по реда на чл.422 ГПК производства не са представени в процеса. Ако качеството му на кредитор впоследствие отпадне поради отричане на вземанията му с влезли в сила решения, непротивопоставимостта на увреждащата сделка по отношение на ищеца губи смисъла си. Прието е и че са налице и останалите предпоставки за основателност на предявения иск – увреждащо действие на извършените разпореждания и знание на Цв.Ц. за това, както и че предвид безвъзмездността на договора знание на надареното лице не се изисква. ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато поради вероятната му недопустимост с оглед дадените от ОСГТК разрешения по ТР № 1/2017г. и по ТР № 2/2017г., съответно, че въззивно решение, постановено при наличие на предпоставки за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е недопустимо, и че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Този въпрос е относим и към поставените от касаторките в изложението им въпроси „длъжен ли е кредиторът да докаже качеството си на кредитор с действително вземане, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, в т.ч. сключеният между ищеца и ответницата Ц. брачен договор, длъжен ли е съдът по иск по чл.135 ЗЗД на ищец, легитимиращ се със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, да изложи мотиви дали претендираното вземане е възникнало въз основа на фактите, послужили като основание за издаването на заповедта за изпълнение, и може ли заповедта за изпълнение по реда на чл.410 ГПК да се счита за основание за възникване на задължение и ищецът по иска по чл.135 ГПК да установява качеството си на кредитор с нея”. Не са основание за допускане на касационно обжалване въпросите допустима ли е претенция, основана на трансформация на лично имущество в придобито по време на брака имущество при положение, че в одобрено от съда споразумение за прекратяване на брака страните са заявили, че са уредили отношенията си във връзка с придобитите по време на брака недвижими имоти, и дали, когато недвижим имот е придобит по време на брака на името на двамата съпрузи, е допустим иск, основан на трансформация на лично имущество след прекратяването на брака. Въпросите са неотносими към произнасяне от въззивния съд, тъй като не са формирани от него решаващи изводи във връзка с тях. На касаторките следва да бъде указано да представят доказателства за внесени по сметката на ВКС 269.14лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,