Определение № 90 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 78/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. Г. против определение № 276/15.12.2011 г. постановено по гр.д.№ 496/2011 г. от състав на Окръжен съд – Ямбол. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че определение, с което се оставя без уважение искане за отвод на съдия, не е от категорията съдебни актове /определения/, които подлежат на обжалване. В този смисъл, съдът е приел, че частната жалба е недопустима и е оставил същата без разглеждане. Определенията на съда подлежат на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК тогава, когато с тях се прегражда по-нататъшния ход на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Определението на съда, с което се оставя без уважение искане за отвод на съда, не прегражда по-нататъшния ход на делото, нито в разпоредбите на чл.22 – 24 от ГПК е предвидено, че съдебния акт, с който съдът се произнася по искане за отвод, подлежи на обжалване пред горестоящ съд. Като е постановил определение, с което е приел, че частната жалба против определение на съд, с което съдът се е произнесъл по искане за отвод е недопустима, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия