Определение № 2001 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1390/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. Е. Х., със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощник адвокат П. И., срещу определение № 1029 от 23.04.2024 г. по т.д. № 434/2023 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение в частта му, с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящата жалбоподателка молба с вх.№ 6147/08.04.2024 г. с правно основание чл. 248 ГПК. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Жалбоподателят изтъква, че не споделя изводите на съдебния състав, че молбата по чл. 248 ГПК е била подадена извън преклузивния срок по чл. 248, ал.1 ГПК, тъй като я е подал веднага, след като е разбрал за решението по делото. Допълва, че не е имал електронен достъп до самото дело. Твърди, че е твърде субективен въпросът, кога страната е разбрала за решение, което е окончателно и не се връчва на страните, и не може да бъде направен точен извод, кога страната е разбрала за решение, което е публикувано и общодостъпно. Изтъква аргумент за празнота в закона и че с оглед натовареността на съдебния състав, ВКС може да постанови свое решение след един, два или шест месеца, като няма страна по дело, която може да докаже, кога точно е узнала за решението, при положение, че няма електронен достъп до делото и не получава препис от него. Претендира разноски. В законоустановения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна- „ПИМК Билд“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощник адвокат Б. А., подава писмен отговор, в който оспорва основателността на частната жалба. Претендират се разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. Съставът на ВКС е приел молба с вх.№ 6147/08.04.2024 г. с правно основание чл. 248 ГПК, с която е бил сезиран, за процесуално недопустима, като подадена след изтичане на едномесечния преклузиван срок по чл. 248, ал.1 ГПК. В тази връзка съставът на ВКС е извършил своята преценка не само съблюдавайки датата на постановяване на окончателното съдебно решение, отразена в него - 08.02.2024 г., но и вземайки предвид датата на влизането му в сила, съгласно обявеното в ЕИСС- 20.02.2024 г. /датата на завършеното му подписване от членовете на състава като електронен документ и като документ, с осигурен до него публичен достъп/. С оглед на факта, че е приел подадената молба по чл. 248 ГПК за просрочена, съставът на ВКС я е оставил без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. В конкретния случай с молба с вх.№ 6147/08.04.2024 г. се иска изменение в частта за разноските на окончателно съдебно решение № 16 от 08.02.2024 г. по т.д.№ 434/2023 г. на ВКС, I т.о. Постановеното от състава на Първо търговско отделение на ВКС решение е необжалваемо, поради което, според ясната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК, едномесечният срок за искане на изменението или допълването му в частта за разноските, тече от постановяването му. Установеното в цитираната правна норма правило не предвижда различен начален момент за преклузивния срок в случаите на постановяване на решението след изтичане на срока по чл. 235, ал. 5 ГПК, нито урежда правомощие на съда да изпраща на страните преписи от постановеното по реда на чл. 47 ЗМТА решение (връчват се преписи само от подлежащите на самостоятелно обжалване актове – чл. 7, ал. 2 ГПК) или да ги известява за това чрез нарочно съобщение. В тази връзка задължение на страните в производството, както и на процесуалните им представители, е да следят за постановяване на решение и съответно за изтичане на предвидените в процесуалния закон срокове. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав споделя изводите, направени в обжалваното определение на ВКС, I т.о. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На страните не се дължат разноски в настоящото производство с предмет дължимостта на разноски /вкл. законосъобразността на отказ да се разгледа молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК/ - същото не съставлява самостоятелно такова, завършващо с акт по чл. 81 от ГПК, който приключва делото в съответната инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,