Определение № 641 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 405/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. П. против определение № 4926/30.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 1871/2024 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба за допълване на постановеното по делото определение по реда на чл.288 ГПК. Съдът е приел, че молбата е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.250 ГПК. С определение № 5968 от 19.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1871/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, III г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 151 от 14.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2921/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 266143 от 19.10.2021 г., допълнено с решение № 261902 от 07.06.2022 г., постановени по гр. д. № 10900/2020 г. по описа на Софийски градски съд. Молбата за допълване на определението, постановено по реда на чл.288 ГПК е подадена в регистратурата на съда на 04.02.2025 г.. Определението по чл. 288 ГПК, чието допълване се иска е необжалваемо и е постановено е на 19.12.2024 г.. Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на съдебния акт, ако същият е обжалваем или от влизането му в сила, ако е необжалваем. В случая молбата е подадена след изтичането на преклузивния срок, поради което правилно е оставена без разглеждане. Без значение за началото на срока по чл.250 ГПК е кога страната се е снабдила с препис от акта, чието допълване се иска, тъй като законът не предвижда това, а го обвързва единствено с датата на влизането му в сила, които в случая е деня на неговото постановяване – 19.12.2024 г.. Водим от горното, състав на ВКС