Определение № 909 от 16.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 601/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу протоколно определение от 19.03.2012 г. по в. т. дело №6039/2011 на Софийски градски съд, с което е върната въззивната жалба вх. №1009762/23.02.2011 г. срещу решение от 17.01.2011 по гр.д. №42848/2009 на СРС. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е върнал жалбата без да са налице основания за това. Ответникът [фирма] –София изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение за връщане на въззивната жалба, съдът е приел, че жалбоподателят [фирма] е бил надлежно известен за разпореждане от 28.05.2011 г. по гр.д. №6039/2011 на СГС, с указания на съда за отстраняване нередовностите на въззивната жалба вх. №1009762/23.02.2011 г. срещу решение от 17.01.2011 по гр.д. №42848/2009 на СРС чрез връчване на препис на 22.08.2011 г. на пълномощника- адв. П.. От страна на жалбоподателя не е отстранен съответният недостатък на въззивната жалба в изрично указания от съда в разпореждането си от 28.08.2011 г. едноседмичен срок, което е послужило като основание, съгласно разпоредбата на 262 ал.2 т.2 ГПК за постановяване на обжалваното определение за връщане на жалбата. В частната жалба се навеждат оплаквания, че въззивникът е посочил изричен адрес за връчване на съдебни книжа в своята жалба: София, [улица], ет. 5, ап.17, на който е следвало да му се връчват съобщения и преписи от актовете на съда, поради което и връчването на пълномощника-адвокат не е следвало да се счита за редовно от съда и да се сметне,че едноседмичният срок за отстраняване нередовността на жалбата е изтекъл. Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. споделя изложените в частната жалба правни съображения. В действителност жалбоподателят-въззивник е посочил изрично адрес за връчване в самата жалба, който съгласно императивното правило а чл.38 от ГПК обвързва съда. При това положение копие от разпореждането от 28.05.2011 г. е следвало да му се връчи именно на този адрес, още повече, че самата въззивна жалба не е подадена от пълномощника –адвокат, а лично от представителите по закон на търговското дружество-жалбоподател. С оглед изложеното обжалваното определение се явява не- законосъобразно и следва да се отмени, доколкото липсва редовно връчване на въззивника на копие от разпореждането по чл.262 ал.1 ГПК, а от тук и основание за връщането и съгласно ал.2 на същата разпоредба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение