Определение № 964 от 31.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1954/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ЗД „Бул Инс“АД, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3383/01.12.2025г., с присъждане в полза на страната разноски за касационна инстанция, предвид недопуснато, по касационната жалба на насрещната страна – С. С. Н., касационно обжалване на решение № 713/28.05.2025г. по в. гр. д. № 3311/2024г. на Апелативен съд - София. Молителят се позовава на приключило успешно за защитата му касационно производство. Претендира присъждане на разноски, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в размер на 2 640 лева (1 349,81 евро) с вкл. ДДС. Ответната страна - С. С. Н., чрез пълномощника си - адв. С. К. Н., оспорва молбата като неоснователна. Посочва, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатското възнаграждение. Излага твърдения, че в конкретния случай, наред с обжалвания интерес, следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба и не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не е бил формулиран правен въпрос. Възразява за прекомерност на търсения хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1954/2025 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на С. С. Н. против решение решение № 713/28.05.2025 г. по в. гр. д. № 3311/2024 г. на Апелативен съд - София, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 145/04.10.2024 г. по гр.д.№ 291/2023 г. на Окръжен съд Видин, е отхвърлен предявения от касатора против ЗД „Бул Инс“ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП от 06.05.2023 г., за разликата над 10 000 лева до претендираните 30 000 лева. С определение № 3383/01.12.2025 г. по т.д. № 1954/2025 г. на ВКС, І т.о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по претенцията на ЗД „Бул Инс“ АД, за възмездяване на сторените от дружеството разноски. Молбата е частично основателна. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно – с молба от 09.09.2025г., ЗД "Бул Инс" АД чрез адв. А. И. е отправило искане за възмездяване на разноски от заплатено адвокатско възнаграждение на адв. А. И., в размер на 2 640 лева (1 349,81 евро) с вкл. ДДС. С молбата от 09.09.2025г. е представено и доказателство за извършените разноски - договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/25.08.2025 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 2 640 лева с вкл. ДДС, платено в брой към момента на сключване на договора, изрично удостоверено в съдържанието му. Съобразно тези обстоятелства настоящият състав приема представените доказателства за изпълващи изискванията на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията дадени с т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Договорът за правна защита и съдействие от 25 .0 8.2025г. има характер на разписка и установява заплащане на договореното възнаграждение в брой. За основателно се преценява поддържаното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Като съобрази съдържанието на осъществената от процесуалния представител на ответника защита в касационна инстанция – депозиран отговор на касационната жалба на ищцата, фактическата и правна сложност на делото в настоящата инстанция - ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД и размера на обжалваемия интерес – 20 000 лева (10 225,84 евро), срещу който защитата на ответника се явява успешна в производството по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира, че кумулативното съобразяване на тези обстоятелства обосновава извод за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение за сума над 490,84 евро ( 960 лева с вкл. ДДС), до който размер същото следва да бъде възмездено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение