Определение № 347 от 19.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх. № 3081/03.02.2014 г. от [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], против определение на Пловдивски окръжен съд, VIII граждански състав № 168/16.01.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 3858/2013 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане въззивна частна жалба, вх. № 50254/28.10.2013 г. от [фирма] ЕИК[ЕИК] против определение № 12367/30.09.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 5713/2013 г. на Пловдивски районен съд, IV гр. състав, в частта, с която е оставена без уважение молба на [фирма] от 23.09.2013 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по делото заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение при преценка основателността на жалбата констатира следното: С обжалваното определение е прието, че редът по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка е приложим в заповедното производство и съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснати в заповедта за изпълнение фактически грешки. Прието е обаче, че не подлежи на инстанционен контрол определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] от 23.09.2013 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като обжалваемостта на това определение следва обжалваемостта на основния акт в производството, а именно заповедта за изпълнение, която не подлежи на обжалване. Пред Върховния касационен съд, ОСГКТК по реда на чл. 125 ЗСВ е образувано производство по тълк. дело № 4/2013 г. с процесуалноправен въпрос /т. 7/ намират ли приложение в заповедното производство правилата на чл. 247, чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК. При това положение производството по делото следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение от ВКС, ОСГКТК по тълк. дело № 4/2013 г., поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение