Определение № 486 от 21.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 906/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на НЧХД № 267/2024 г. по описа на Районен съд – Тутракан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по НЧХД № 267/2024г. е образувано в Районен съд – Тутракан след като с Определение № 481/4.10.2024 г. по НЧХД №1398/2024 г. на Районен съд – Русе съдебното производство по повод тъжбата на частния тъжител О. К. М. против подсъдимия М. М. М. с обвинение за обида и клевета, е било прекратено и делото изпратено на РС – Тутракан по съображения, че съобразно обвинението разпространяването на инкриминираните изрази е станало чрез интернет, което прави невъзможно да се определи точното място за това и налага определяне на местната подсъдност съобразно „центърът на интереси“ на частния тъжител, който РС- Русе е приел, че е в района на РС – Тутракан и поради това е изпратил делото за разглеждане на този съд. С Определение №111/10.10.2024 г. по НЧХД №20243430200267/2024 г. по описа на РС –Тутракан съдебното производство е прекратено и пред този съд поради невъзможността да се сформира съдебен състав за разглеждане на делото след последвалите самоотводи на всички съдии и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Следва да се отбележи, че макар РС – Русе да е посочил коректно практиката на СЕС относно определяне на местната подсъдност по критерия „център на интереси“ на увреденото лице (вж. Решение от 25.10.2011 г. по съединени дела С-509/09 и С-161/10), заради което е изпратил делото за разглеждане на РС – Тутракан, позовавайки се, че частният тъжител е (длъжност) в този съд, именно длъжността и местоработата на частния тъжител, както и ноторният факт, оповестен на интернет страницата на РС - Тутракан, че в него работят само трима съдии, единият от които е частният тъжител, са предопределили яснотата за това, че РС – Тутракан не отговаря на изискванията за безпристрастен съд по определения от изобилната практика на ЕСПЧ обективен тест от гледна точка на външния наблюдател на предстоящия съдебен процес по повдигнато от него обвинение (вж. Решения на ЕСПЧ по делата Salov v. Ukraine - 06.12.2005, Kleyn and others v. The Netherlands – 06.05.2003, Ц. - Г. срещу България – 15.09.2015г., Piersack v. Belgium -01.10.1982, Miracle Europe UFT v. Hungary -12.04.2016, Findlay v. UK – 25.02.1997г., Thorgeir Thorgeirson v. Iseland -25.06.1992, Langborger v. Sweden -22.06.1989, Kyprianou v. Cyprus -15.12.2005 г. и др.). Следователно последвалите самоотводи на всички съдии в РС – Тутракан, включително на частния тъжител М. на основание чл.29, ал.1, т.5 от НПК, не са резултат от нововъзникнали/неизвестни за съдебния състав, постановил определението за прекратяване на съдебното производство по образуваното дело в РС – Русе обстоятелства, а точно обратно – поради известните на РС – Русе месторабота и качество на частния тъжител като (длъжност) в РС- Тутракан. Тези обстоятелства логично са предпоставили отвеждането на съдиите от този съд, респективно невъзможността му да образува състав за разглеждане на делото. Иначе казано – безпредметно и злепоставящо изискването за провеждане на наказателното производство в разумен срок е било изпращането на делото в РС – Тутракан. Независимо от горното, обективният факт, че РС – Тутракан е в обективна невъзможност да образува съдебен състав за разглеждане на делото след самоотводите на всички съдии, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност. Необходимо е определянето на друг, еднакъв по степен съд, като това следва да бъде Районен съд - Шумен, който е в териториална близост до гр. Тутракан и същевременно е извън съдебните райони на окръжните съдилища (Силистра и Русе), които биха били въззивна инстанция при евентуално иницииран от страните по делото контрол на съдебните актове на районните съдилища, произнесли се до момента по движението на тъжбата на частния тъжител М., а именно РС - Тутракан и РС - Русе. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение