Решение № 9207 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15113/2013 г.

Решение № 9207 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15113/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Бургас при ЦУ на НАП и Величка Колева Димитрова с адрес: гр. Бургас, ж. к. "Възраждане", № 7, вх. 1, ет. 2, ап. 3, подадена чрез процесуалния й представител адв. Танева, против решение № 1717/20.09.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 605/2013 г. С първата касационна жалба се обжалва решението в частта му, в която е отменен Ревизионния акт /РА/. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че релевантно за определяне задълженията на ревизираното лице е салдото на паричния поток към 31.12.2005 г. и 31.12.2007 г., а не определеното от органите по приходите чрез натрупване на недостига през отделни периоди от годината. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба - Величка Колева Димитрова оспорва същата чрез процесуалния й представител адв. Танева и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С втората касационна жалба решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА, вкл. в частта за разноските, присъдени на ответника и на жалбоподателката в по-малко от претендираните. Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ревизираното лице не е разполагало с налични средства в размер на 20 000 лв. към 31.12.2004 г. в резултат на получен от него и от съпруга паричен заем в размер на 40 000 лв. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ установява, че към 31.12.2005 г. и към 31.12.2007 г. няма недостиг на парични средства. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Бургас при ЦУ на НАП- не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях в оспорените части, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 021201286/30.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 63/19.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице са определени задължения за данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4 288.39 лв. и лихва 3 414.49 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 648.03 лв. и лихва 1 908.03 лв. върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - установени разходи, надвишаващи получените и декларирани приходи. Бургаският административен съд е отменил РА в частта му, в която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за разликата над 1 882.39 лв. и съответната част от лихвата, както и изцяло определените задължения за 2007 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл. 14 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13 ЗОДФЛ (отм.) облагаем по този закон е общият годишен доход, като общият годишен доход представлява сбор от всички парични и непарични доходи, получени от физическото лице през данъчната година. Според чл. 15 ЗОДФЛ (отм.) данъчната основа е облагаемият доход за съответната данъчна година. Анализът на цитираните правни норми налага извод, че облагането на физическите лица се извършва годишно като релевантен и моментът 31.12.2005 г. Аналогично за 2007 г. релевантно за спора е салдото към 31.12.2007 г., което е положително, а не отрицателното салдо, установено от органа по приходите към 27.04.2007 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година. Според чл. 15, чл. 16 и чл. 17 ЗДДФЛ данъчната година е календарната година, а облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно. Общата годишна данъчна основа е сумата на годишните данъчни основи по чл. 25, чл. 30, чл. 34 и чл. 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Решението в тази част е правилно и законосъобразно, а касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Бургас при ЦУ на НАП - неоснователна. На основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите определя по реда на ал. 2 размера на данъчната основа за облагане и прилага установения в материалния закон размер на данъка към нея. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка следователно, дори и при ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. Неоснователна е и касационната жалба на Величка Колева Димитрова против частта от решението, с което е потвърден РА относно определените задължения за 2005 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 882.39 лв. и съответната лихва. Правилно е приел административният съд, че събраните писмени доказателства, която нямат достоверна дата, не установяват по безспорен начин наличието на 40 000 лв. в семейството на жалбоподателката към 31.12. 2004 г. От една страна не е доказано, че заемодателите Христо Неделчев Димитров и Мариана Желева Димитрова са разполагали с получените от тях през 2000 г. от продажбите на недвижими имоти 40 000 лв. към 14.10.2002 г., когато се твърди, че са ги предоставили в заем на Величка Димитрова и съпруга й Георги Димитров. Отделно от това не е доказано обстоятелството, че тези средства са налични при Величка Димитрова и Георги Димитров към 31.12.2004 г. Установено е в хода на ревизията, че на 07.02.2003 г. те са придобили недвижим имот за 25 000 лв., от които са заплатили 12 400 лв., а за разликата е договорено в НА, че ще бъдат изплатени чрез кредит. Отделно от това се твърди от жалбоподателката, че съпругът й през 2004 г. е предоставил заем в размер на 20 000 лв. Както правилно е посочено в мотивите на решението на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" логично е вземането на заем на парични средства в определен момент да се налага от необходимостта да се покрие недостиг на парични средства, възникнал към този момент, а не за да се съхраняват вкъщи в продължение в продължение на повече от две години. Свидетелските показания на свидетеля Христо Димитров не установяват спорните обстоятелства. Той твърди, че парите е дал в брой в дома му и са му върнати в брой, а не по банков път. Не твърди, същите от 2000 г. до 2002 г. да са съхранявани в банков сейф или да са били налични по банкова сметка, откъдето да са изтеглени. С оглед изложеното по-горе, решението на Бургаския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на Величка Колева Димитрова следва да се присъдят разноски за касационното производство /адвокатско възнаграждение и държавна такса/, съответстващи на материалния интерес по първата касационна жалба, която не е уважена. На другия касатор юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение