Определение № 2590 от 16.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1307/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба „ДЖЕРМАН 2000“ ООД срещу определение № 173/12.03.2026 г. по в. т. д. № 75/2026 г. на Апелативен съд София, с което жалба на дружеството срещу определение № 4838/2025 г. на Софийски градски съд за отказ да бъде допуснато изменение на предявените искове чрез добавяне на нов иск е оставена без разглеждане. В жалбата се поддържа тезата, че в случая не става дума за изменение на иска, а за отстраняване нередовност на исковата молба. Прави се позоваване на съдебна практика – решение № 178/2016 г. по гр. д. № 1624/2016 г. на I г.о., ВКС, решение № 116/2012 г. по т. д. № 102/2011 г. на II т.о., ВКС, определение № 178/2012 г. по ч. гр. д. № 105/2012 г. на III г.о., ВКС. Заявява се искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество. Отговор от ответника „Йес Инвест“ ООД не е представен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана да обжалва страна и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С атакуваното определение състав на Апелативен съд София е констатирал, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от „ДЖЕРМАН 2000“ ООД срещу „Йес Инвест“ ООД с петитум да се установи, че вписването на Д. Д. и А. Д. като съдружници в ответното дружество е несъществуващо, нищожно и недопустимо. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени съображения, че договорът, по силата на който са били прехвърлени дружествени дялове в полза на Д., е нищожен поради невъзможен предмет. С разпореждане от 03.11.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указания да се посочат кои точно вписани обстоятелства са несъществуващи, кога са вписани, въз основа на кое заявление, като се съобрази, че посоченото в исковата молба заявление не е за вписване на Д. Л. Д. и А. В. Д. като съдружници, нито за промяна в дяловете им; в случай, че се предявява иск за установяване нищожност на вписването на прехвърлени дялове, да се изложат надлежни твърдения защо при наличие на сключен договор не е настъпило прехвърляне на дяловете; да се обоснове правният интерес от воденето на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, като се посочи какъв изгоден за самия ищец резултат ще последва при установяване несъществуването на конкретните вписани обстоятелства при положение, че в двете дружества членуват едни и същи лица при равни дялове. С молба от 27.11.25 г. ищецът е посочил, че обстоятелството, за което твърди, че е несъществуващо, нищожно и недопустимо, е вписване на Д. Л. Д. и А. В. Д. като съдружници по партидата на „Йес Инвест“ ЕООД поради придобиване на 12 360 дружествени дяла от капитала на „Йес Инвест“ ЕООД по договор за покупко-продажба от 21.07.2014 г. с нотариална заверка на подписите, Този договор не е породил действие поради това, че е с невъзможен предмет, тъй като насрещно плащане по сделката на продавача „ДЖЕРМАН 2000“ ООД не е било извършено от купувачите, а от дружеството продавач, което на практика е хипотеза на договаряне сам със себе си. С оглед на тези твърдения е формулирал и петитум за прогласяване нищожността на договора за продажба на 12 360 дружествени дялове от капитала на „Йес Инвест“ ЕООД, насочен срещу ответниците Д. Л. Д. и А. В. Д.. Софийски градски съд не е допуснал изменение на първоначално предявения иск чрез добавяне на нов срещу физическите лица. За да остави без разглеждане подадената от „ДЖЕРМАН 2000“ ООД частна жалба, съставът на Апелативен съд София е изложил мотиви, позовавайки се на практика на ВКС, че определението, с което съдът оставя без уважение искането за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, не попада в кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните, поради възможността да бъде предявен същият иск в отделно производство. Отделно обжалването на това определение не е предвидено изрично в закона. Настоящият състав счита атакуваното определение на Апелативен съд София за неправилно. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика намира приложение в настоящия казус. В решение № 178/2016 г. по гр. д. № 1624/2016 г. на I г.о., ВКС, решение № 116/2012 г. по т. д. № 102/2011 г. на II т.о., ВКС, определение № 178/2012 г. по ч. гр. д. № 105/2012 г. на III г.о., ВКС се разяснява, че когато ищецът отстранява указана му от съда нередовност на исковата молба преди изпращане на препис от същата на ответника, той може да измени иска, включително чрез добавяне на нов, за който има доводи в обстоятелствената й част, но липсва изричен петитум. В служебно задължение на съда е да квалифицира правно заявените от страните искания и извършени действия. В случая въззивният съд неправилно е процедирал като се е доверил и формално възприел дадената от първоинстанционния съд квалификация на извършените от ищеца действия и извършените от самия състава на СГС правни действия. Характерът на съдебния акт се определя от неговото реално съдържание и правни последици, а не от наименованието, което първоинстанционният съд му е дал. В случая съставът на СГС на практика е отказал да приеме поправка на нередовност и е прекратил производството по отношение на претенцията за установяване нищожност на договора за продажба на дружествени дялове, за която е имало изложени фактически твърдения в първоначалната искова молба. Въззивният съд е бил длъжен служебно да квалифицира акта като разпореждане за връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК, респективно да разгледа по същество подадената от „ДЖЕРМАН 2000“ ООД частна жалба. Като не е сторил това, е постановил порочен акт, който следва да бъде отменен. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение