Определение № 2801 от 08.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 413/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК – след спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, при обезпечение с внесената сума по сметка на ВКС в размер на 219616,59 лв. Подадена е молба с вх. № 12175/30.06.2025 г. от „Футбико Строй“ ООД – чрез неговия органен представител (управителя на търговското дружество), за освобождаване на сумата от 219616,59 лв., внесена от Л. С. С. като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спирането. Искането е аргументирано с постановеното по делото определение, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Молителят твърди, че на основание 406, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 404, т. 1, предл. 1 ГПК първоинстанционният съд е издал на молителя изпълнителен лист за удовлетворяване с помощта на държавната принуда на присъдените в исковото производство вземания, вкл. и сторените съдебни разноски, поради което иска сумата, внесена от касатора като обезпечение, да бъде преведена по банкова сметка на „Футбико Строй“ ООД. Съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз в т. 1 и т. 2 от ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, спирането по чл. 282, ал. 2, изр. 1 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Размерът на заложената парична сума (обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК ) трябва да съответства на присъденото по невлязлото в сила осъдително въззивно решение парично вземане. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно (арг. чл. 403, ал. 2 ГПК ) - и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие (задържане на сумата, връщането ѝ на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател, респ. превеждането ѝ в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК ), в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава и се връща на вносителя, ако след отмяна на въззивното решение искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случаите на отказ за допускане на касационно обжалване на осъдителния въззивен съдебен акт обезпечението би подлежало на връщане на вносителя, само ако се констатира, че задължението му е погасено, тъй като отпада необходимостта от задържането му. В противен случай, какъвто е и настоящият, внесената като обезпечение сума следва да се използва за изпълнение на решението. Тъй като обезпечението по чл. 282, ал. 2 ГПК гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание и извън хипотезите, посочени в ал. 4 и ал. 5 на същия член, сумата по обезпечението се превежда по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на кредитора, ако е направено искане за това. В производството по чл. 282 ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение, нито могат да се съобразяват техни твърдения за новонастъпили факти, които водят до промяна на размера или на титуляря на процесното вземане, дори и по тези твърдени факти да няма спор. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което могат да се събират нови доказателства, включително във връзка с постигнати от страните извънсъдебни споразумения. В този смисъл, макар и в предоставения от съда срок длъжникът да не е заявил становище по искането на кредитора за освобождаване на внесената като обезпечение по сметка на ВКС сума в размер на 219616,59 лв. и превеждането ѝ по негова банкова сметка, това обезпечение не може да бъде освободено – изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, включва и съдебни разноски, поради което то надвишава сумата, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Съдът в настоящото производство не може да определя кои задължения, удостоверени в изпълнителния лист, ще бъдат погасени с изплащане на сумата по обезпечението, както и дали цялото или част от изпълняемото право е било предмет на доброволно или принудително удовлетворяване. Тази преценка може да бъде извършена от съдебен изпълнител, но по делото не е постъпвало искане от орган на изпълнението за изплащане на внесената като обезпечение сума в размер на 219616,59 лв. по неговата банкова сметка. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи искането за освобождаване на обезпечението и превеждането на сумата по него (в размер на 219616,59 лв.) по сметка на кредитора се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение