Определение № 2002 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1354/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на П. Петков, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], срещу Определение / неправилно именувано „разпореждане“/, постановено на 15.01.2024 г. по а.д.№ 5558/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което на основание чл.213 вр.чл.213а, ал.2 и чл.215,т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалба на П. Петков с вх. № 1103/11.01.2024г. срещу разпореждане от 21.12.2023г. на АССГ по същото адм.д. № 5558/2023 г. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Разпореждане от 21.12.2023г., постановено по адм.д. № 5558/2023г. по описа на АССГ е оставена без движение частната жалба на П. Петков срещу Определение № 10599/01.12.2023 г. по адм.д. № 5558/2023г./АССГ с указание в 7-дневен срок от съобщаването частният жалбоподател да внесе по сметка на ВАС държавна такса за обжалването в размер на 30 лв с предупреждението, че при неизпълнение на горните указания в посочения от съда срок, частната му жалба ще бъде върната. Срещу същото разпореждане П. Петков е подал частна жалба, входирано в АССГ под вх. № 1103 на 11.01.2024г. С обжалваното в настоящото производство Определение / неправилно именувано“разпореждане“/ от 15.01.2024 г. по а.д.№ 5558/2023 г. по описа на АССГ административният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу разпореждане, с което не се прегражда по-нататъшния ход на производството по администриране на частната жалба, доколкото разпореждането за оставяне на тази частна жалба без движение не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на актове, подлежащи на обжалване пред съд по чл.213а, ал.7 и чл.229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК, поради което и на основание чл.213а, ал.2 вр. чл.215,т.4 от АПК АССГ е оставил жалба вх. 1103/11.01.2024г. на П. Петков срещу Разпореждане от 21.12.2023г. на АССГ без разглеждане. Обжалваното определение /неправилно именувано „разпореждане“/ от 15.01.2024г. е правилно. Обосновано административният съд е констатирал, че частна жалба вх. № 1103/11.01.2024г. е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл.215,т.4 вр.чл.236 във вр. с чл.213а, ал.7 вр. ал.2 вр. 229, ал.1,т.1 и т.2 от АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. Съдебните определения /разпореждания, с които не се прегражда по-нататъшния ход на делото / каквото безспорно е определението/разпореждането за оставяне на частна жалба без движение/, включително и в производствата по администриране на жалби по чл.213 а от АПК, не подлежат на съдебен контрол. По горните съображения АССГ правилно е оставил частната жалба без разглеждане като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение