Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г.

Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на "П. О." АД, гр. Я., чрез пълномощника му адв. М. Р., срещу въззивното решение № 137 от 9.07.2008 г. по гр. д. № 15/2008 г. Я. окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение от 30.10.2007 г. по гр. д. № 1060/2006 г. на Я. районен съд в частта му, с която по отношение на "М." ЕООД, гр. Я., С. Д. С., Т. П. С., М. С. С. и Б. С. С. и Община гр. Я. е признато за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Я. със заповед № ЗД-18-39 от 30.08.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, ищецът "П. О." АД, гр. Я. е бил собственик на: имот с площ 802 кв. м., заснет към имот с идентификатор № 87374.72.995, собственост на "М." ЕООД, ведно с попадащото в него съоръжение - ж. п. отклонение, на 230 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 87374.72.28, собственост на С., ведно с попадащата в него сграда-портиерна, на 533 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 97374.510.2, 9 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 87374.72.996, 113 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 87374.72.680, 350 кв. м. заснети към имот с идентификатор № 87374.72.940 и 40 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 87374.510.1, всички собственост на О. Я., вместо да бъдат заснети като част от имота на "П. О." АД с идентификатор № 87374.72.677 и в частта за разноските, е постановил друго решение, с което е отхвърлил предявените от касатора против "М." ЕООД, гр. Я., С. Д. С., Т. П. С., М. С. С. и Б. С. С. и Община гр. Я. пасивно субективно съединени искове по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР - за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството ищец е било собственик на горните имоти към момента на одобряване на действуващата кадастрална карта на гр. Я. от 2005 г. С определение № 204 от 1.03.2010 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за отмяна на първоинстанционното решение спрямо ответниците, физически лица, които не са го обжалвали с въззивна жалба, с оглед на качеството им на обикновени другари на въззивниците "М." ЕООД и О. Я. и противоречието по този въпрос с разясненията относно правомощията на въззивния съд в т. 2 и т. 16 от ТР № 1/2001 г. С оглед произнасянето по материалноправния въпрос относно определянето на прилежащата земя към складовата база съгласно определения с решението на К. по земята от 1985 г. размер на отредения за изграждането й терен, а не съгласно акта на К. по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ /редакция 1993 г./, който въпрос свързан с процесуалноправния въпрос за преценката на събраните доказателства, е прието наличието на противоречие с представената съдебна практика, обусловил извод за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимостта на въззивното решение в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по същество на спора и спрямо необжалвалите ответници, физически лица, обикновени другари и неправилността му в останалата му част, с която исковете са отхвърлени. Позовава се на допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила с молба за отмяната му в тази му част и делото се върне за ново разглеждане или се постанови друго по същество на спора, а спрямо необжалвалите другари да бъде обезсилено. Ответникът "М." ЕООД в представения писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Х., оспорва касационната жалба. Останалите ответници не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на II г. о., като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания, приема следното: Предявените от касатора искове са с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като същият поддържа, че е допусната грешка при одобряване на кадастралната карта през 2005 г., като части от неговия имот № 677, в границите му по изработения парцеларен план, неправилно са заснети като части от имотите на ответниците, съгласно уточнените площи в допълнителната молба. В обжалваното решение Я. окръжен съд е приел, че ищцовото дружество не се легитимира като собственик на имота, индивидуализиран в парцеларния план от 1994 г. към релевантния момент - одобряването на кадастралната карта, поради което и не е налице непълнота или грешка в нея. Спорният имот № 677 е предмет на апорта от акционера му Г. Т., придобил собствеността чрез проведен търг от прекратената организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ - "Г." ООД, гр. Я. и продажба на прилежащата към сградите земя, като е установено, че определянето на прилежащата земя към изградената складова база не е в съответствие с нормативните изисквания. Определеният терен за построяване на складовата база е с площ 14 дка /решението на КЗ от 1985 г./, поради което и при определяне на прилежащата площ към сградата по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ /ред. 1993 г./ неправилно е посочена различна площ в парцеларния план, тъй като нормите за размера на необходимите площи към строителните сгради са регламентирани с Наредба от 1982 г., действувала до 1996 г., т. е. и към момента на изготвянето на парцеларния план. Затова и правото на собственост върху земята не е могло да се придобие в завишения размер, при продажбата му с договора от 1.06.94 г. на Г. Т., нито при апортирането му дружеството, касатор е могъл да го придобие за тази разлика, независимо от данните в парцеларния план. Затова и в одобрената кадастрална карта не е налице грешка, чрез застъпване на части от имота на ищцовото дружество с имоти на ответниците. По въпроса за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и по отношение на необжалвалите го ответници, физически лица и свързания с него процесуалноправен въпрос за другарството между ответниците, по който съдът в производството по чл. 288 ГПК с оглед довода на касатора за липса на общност на фактите за всички ответници, е приел противоречие с разясненията по т. 2 и т. 16 от ТР № 1/2001 г. В т. 2 от горното Тълкувателно решение е прието, че при необходимото другарство, подаването на въззивната жалба от един от другарите има действие и по отношение на останалите, които не са подали въззивна жалба, а при обикновеното другарство, поради възможността, а не наложителността от еднакво решение, постановяването на общо въззивно решение и отмяна на първоинстанционното и по отношение на необжалвалите другари на въззивника може да стане на основание общите за тях факти. При липса на такива, решението не може да се отмени и по отношение на необжалвалите другари, както се поддържа от касатора. Настоящата инстанция намира извода на въззивния съд за наличие на общ факт по отношение на всички ответници, обикновени другари, за правилен, тъй като такъв се явява принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в границите му съгласно парцеларния план, както поддържа ищецът, касатор, или съгласно картата на възстановената собственост, респ. кадастралната карта. Предмет на спора е имотът, собственост на ищеца, за който поддържа, че части от него са заснети в имотите на ответниците, а не правото на собственост на последните. Изводът не е в противоречие с разясненията в т. 2, както и с тези по т. 16 на тълкувателното решение, в която е прието, че чл. 206, ал. 2 ГПК (отм.) изрично предвижда отклонение от принципа на диспозитивното начало на процеса относно другарите на въззивника, както е в настоящия случай. Поради това и като е отменил и в тази му част първоинстанционното решение, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение. Поставен е и материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение - при определянето на прилежащата земя към складовата база следва ли да се има предвид отредената площ за изграждане на базата с решението на К. по земята от 1985 г. или е достатъчен акта на К., изготвен по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ред. 1993 г. За да отхвърли иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР въззивният съд е приел, че към момента на изработване на кадастралната карта касаторът не е бил собственик на имот с площ 15 820 кв. м., така както е определен по скицата като парцел I, на основание чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като приетият от К. нормативно определен размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията не отговаря на действувалата към този момент Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти /обн. 1982 г., отм. 1996 г./. Поради това и съдът е приел, че имотът, собственост на касатора, е с площ в размера, определен и утвърден при първоначалното изграждане на обекта през 1985 г., тъй като праводателят му не е могъл нито да придобие на търга, нито да му прехвърли имот с по-голяма площ, защото не се легитимира като собственик за разликата. Касаторът поддържа довод, че въззивният съд не е мотивирал този си извод с приетите заключения на техническите експертиза, по начина, установен в представената съдебна практика -цитираните и приложени влезли в сила съдебни решения относно преценката на факти, свързани с наличие на специални знания с оглед обосноваване на съответния извод. Това е мотивирало приемането наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Както е прието в представените решения по приложението на процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и това по чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) съдът преценява доказателствата, както и когато е налице необходимост от специални знания изисква заключение на експертиза, което не е длъжен да възприема, а го обсъжда заедно с другите доказателства. Приетото в нея е правилната съдебна практика, съгласно която и настоящата инстанция следва да се произнесе. По доводите на касатора, че изводът на въззивния съд не е обоснован с приетите заключения на техническите експертизи, както е посочено в представената съдебна практика, настоящата инстанция намира същите за основателни. Видно от многобройните експертизи е обстоятелството, че площта на имота е различна по отреждането на терена за изграждането на складовата база, съгласно решението на КЗ от 1985 г., въвода във владение, и площта по изработения парцеларен план от 1994 г. Съдът е приел, че действувалата в този период от време Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти от 1982 г., отм. през 1996 г. е нарушена, без да е събрал специални знания на експерти, тъй като такива данни не се съдържат в изготвените заключения. Видно от протокола от 17.05.94 г. за определяне на нормативно определения размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията в парцел I е цитирана горната Наредба, поради което и за да се обоснове извод за нарушаването й съдът е следвало да събере заключения на техническа експертиза с така поставена задача, както и относно факта за наличните към този момент в имота сгради и съоръжения, както изисква разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Съдът е мотивирал направения извод въз основа на решението на КЗ от 1985 г., без да вземе предвид данните за наличие и на други сгради и съоръжения в имота, за които се съдържат данни в заключенията на експертизите, както и че същите са били построени преди изработване на парцеларния план, поради което и е следвало това обстоятелство да се съобрази при определяне на прилежащите им площи. Тъй като тези обстоятелства не са изяснени по делото с поставяне на съответните задачи към вещите лица, а същите са относими към изясняване въпроса за прилежащата площ към сградите и съоръженията в спорния имот, при изработването на парцеларния план, то и са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 186 и чл. 188 ГПК (отм.) за напълно разясняване на делото и преценката на всички доказателства по делото и доводите на страните, което е основание за отмяна на въззивното решение. Затова и при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед извършването на нови съдопроизводствени действия по изясняване обстоятелството за размера на нормативно необходимите площи, прилежащи към сградите и съоръженията в спорния имот към момента на изработване на парцеларния план и съответно следващите се от това обстоятелство изводи за границите на този имот към момента на одобравяне на кадастралния план. Поради изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение