Определение № 9383 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 92, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив гл. инспектор Р. Н., чрез юрк. М. М., против протоколно определение от 02.06.2026 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 677/2026 г., с което е оставена без уважение молба за отмяна на наложената му глоба в размер на 200 евро с протоколно определение от 26.05.2026 г., постановено по същото адм. дело № 677/2026 г. на основание чл. 143а, т. 2 АПК и чл. 91, ал. 2 ГПК. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател поддържа, че в случая не е налице неизпълнение на съдебно разпореждане от страна на административния орган, което да е затруднило хода на производството и да е основание за налагане на глоба. Искането е за отмяна на определението. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна - началник сектор Пътна полиция към ОДМВР - Пловдив гл. инспектор Р. Н., който е адресат на обжалваното определение и на наложената глоба, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 92, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: От данните по делото се установява следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив по адм. дело № 677/2026 е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-001038/27.02.2026 г. на началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция" Пловдив, с която на Д. С. Ц. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "л" - временно спиране от движение на ППС за срок от един месец. С разпореждане от 10.03.2026 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание и е констатирал като страни по делото Д. С. Ц. като жалбоподател и като ответник - началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор "Пътна полиция". С определение от 27.04.2026 г. съдът е констатирал, че на ответника не е връчен препис от жалбата и приложенията към нея и не е изискана административната преписка, поради което е отменил определението от 21.04.2026 г., с което даден ход на делото по същество, насрочил е делото в открито съдебно заседание и е задължил ответника в 3-дневен срок от съобщението да представи административната преписка по издаване на оспорената заповед. Определението е съобщено на началник сектор в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция на 27.04.2026 г. С определение от 21.05.2026 г. съдът е констатирал, че ответникът не е изпълнил задължението от 27.04.2026 г. и повторно го е задължил незабавно да представи административната преписка по издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-001038/27.02.2026 г. на началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция" Пловдив, както и заверено копие от самата заповед с информация за датата и начина на съобщаването й и е дал указания, че при последващо неизпълнение на началника на сектор Пътна полиция ще бъде наложена глоба. Това определение е съобщено на началник сектор в ОДМВР - Пловдив, сектор Пътна полиция. С с.з. на 26.05.2026 г. съдът е констатирал, че ответникът (началник сектор ОД МВР - Пловдив, сектор Пътна полиция) не е изпълнил задължението с определение от 27.04.2026 г. и 21.05.2026 г. и не е представил административната преписка, което е наложило отлагане на делото за друга дата и на основание чл. 143а, т.2 АПК и чл. 91, ал. 2 ГПК е наложил глоба на началника на сектор Пътна полиция в ОД на МВР - Пловдив в размер на 200 евро. Съобщението за наложената глоба е съобщено на 27.05.2026 г. Административната преписка е представена от началник сектор "Пътна полиция" гл.инспектор Р. Н. на 27.05.2026 г. С молба - становище на юрк. М. Манева от 29.05.2026 г. до Административен съд - Пловдив е поискана отмяна на наложената глоба в размер на 200 евро. Към частната жалба е представено пълномощно от 28.05.2026 г., по силата на което юрк. Манева е упълномощена от началник сектор "Пътна полиция" за процесуално представителство пред съд към момента на подаване на искането за отмяна на наложената му глоба. С обжалваното протоколно определение от 02.06.2026 г. искането на юрк. Манева за отмяна на наложената глоба на началник сектор Пътна полиция в ОД на МВР - Пловдив е оставено без уважение, по съображения, че не са изложени основателни причини за неизпълнение на разпореждането на съда. Определението е неправилно постановено. Нормата на чл. 143а, т.2 АПК предвижда, че председателят на състава може да налага глоби за неизпълнение разпорежданията на съда. АПК не съдържа уредба на размера на глобите, реда за налагането им и тяхното обжалване, поради което на основание чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат чл. 91 и чл. 92 от ГПК. Оспорената глоба е наложена на основание чл. 91, ал. 2 ГПК, която норма предвижда глоби в размер от 100 до 1200 лева за нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно. Разпорежданията на съда от 27.04.2026 г. и от 21.05.2026 г., за чието неизпълнение е наложена глобата в размер на 200 евро, са адресирани до административен орган, който не е издател на оспорения индивидуален административен акт - началник сектор Пътна полиция при ОД МВР - Пловдив, не съхранява административната преписка и съгласно чл. 152 АПК няма задължението да е я представи на съда. Задължението за представяне на административната преписка е на органа, издал оспорения административен акт, който съгласно чл. 153, ал.1 АПК е и страна по делото. Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-001038/27.02.2026 г. е издадена от началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция" Пловдив. Този административен орган е различен от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - Пловдив, но не е конституиран като страна по делото. Задължение на съда е да разграничава административните органи и да конституира като страна по делото административния орган, издал оспорения акт. В случая съдът е посочил издателя на акта в определението си от 21.05.2026 г., но въпреки това е разпоредил преписката да бъде представена от друг административен орган. По делото не са налице каквито и да било данни и доказателства, че преписката се е намирала в началник сектор Пътна полиция към ОДМВР, но въпреки това този административен орган я е представил по делото. От изложеното следва да се приеме, че неизпълнението на разпорежданията на съда от 27.04.2026 г. и 21.05.2026 г. от началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР - Пловдив не представлява нарушение по смисъла на чл. 143а, т.2 АПК, поради което незаконосъобразно му е наложена глоба по чл. 91, ал. 2 АПК. Поради това обжалваното определение, с което искането за отмяната й е оставено без уважение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени и наложената глоба в размер на 200 евро. При констатираната липса на нарушение по чл. 143а, т. 2 АПК, доводите в частната жалба за причините, поради които не са изпълнени разпорежданията на съда от частния жалбоподател, не следва да бъдат обсъждани. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,